Проект RAISE UP

“RAISE UP – действия на терен, иновативни подходи и ангажираност на ключовите партньори за противодействие на склоняване към недеклариран труд”,  финансиран по Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации „EASI – Progress Axis” 2014-2020 / VS/2017/0320

Какво е недекларирана заетост? Кои са движещите мотиви за недекларирана работа?
Има ли общо разбиране и единна дефиниция за този социално неприемлив феномен в ЕС?
Доколко сме толерантни като общество към недекларираната работа?

Недекларираната работа възниква, когато официалният работодател заплати на своя работник или служител, декларирано в трудовия договор възнаграждение, но също и така допълнителна недекларирана заплата („заплата в плик"), за да избегне пълното дължимо социално и данъчно задължение. В държавите-членки на ЕС не се прилага общо определение на недекларирана заетост (undeclared work – UDW).
Където съществуват национални определения, те могат да бъдат широкообхватни по отношение на това, което обхващат или ограничават. В някои случаи определенията включват например извършена работа (положен труд), но недекларирана пред органите за социално осигуряване, неплатени вноски и данъци и неизпълнени задължения за водене на отчети и изцяло недекларирани икономически дейности. В други, определенията са насочени към конкретни дейности, например официални съобщения до съответните органи в началото на трудовото правоотношение…

***

Земеделието е традиционно сектор с висока степен на недекларирана заетост, поради своята сезонност и поради факта, че работниците се наемат на ден.

По данни на EURISPES (частно италианско сдружение, което се занимава с политически, икономически и социални изследвания и работи в областта на политическите, икономическите, социалните и обучителните изследвания) в Италия за 2014г. Недекларираната работа възлиза на 32% (в сравнение с 15,4% в сектора на строителството напр.). По дани на ISTAT 43% от заетите в земеделието в Италия са недеклариран труд, което възлиза на около 400000 души, от тях над 100000 души– основно чужденци – са обект на експлоатация и са принудени да живеят при тежки условия, далеч от санитарни и хигиенни норми. По данни на статистиките заплащането на труда на земеделските работници с нередовни договори (черна или сива икономика), обект на капоралите е около 25-30 евро/ден, което е 40% по-ниско от заплащането на италианските работници, а работният ден е 10-12 часа дневно. Особен феномен на италианското земеделие е „капоралът” - посредникът, който предоставя работа/работно място, като взема част от заплатата/изработената надница. Той действа в гетата, затворените общности, а в активния сезон един капорал може да менажира по 9-10 хиляди работници, само може да се пресметнат парите, които се въртят в сивата част на икономиката от тази дейност.

Голям дял от работниците-мигранти в Италианското земеделие идват от Румъния, България, Балканите. По време на прибиране на реколтата тези работници се придвижват на юг от различни части на Европа и се прибират обратно след завършване на сезона. По време на сезона тези работници често живеят в гета извън населени места, те рядко влизат в контакт със синдикатите или местните институции – за интеграция не може да става и дума – мигрират заедно с работата от регион на регион. Във всички зони ролята на „етническия посредник” – често пъти и капорал е много важна – той произхожда от същото село, географски регион, страна, от където се набират работниците – е много важна и има функционално място във веригата на организацията на труда между работника и земеделския предприемач. И за двете страни „посредникът” е удобен, защото бързо може да организира и придвижи определен брой работници от едно поле на друго.

Българите, които живеят днес в Италия са 43 700 (данните са към 31.12.2017 г.), от които 23848 души работят в земеделието - 96,1% са със срочни договори. Голяма част от тях полагат труд на полето в Южните райони на Италия, Пулия е един от тях. По данни на синдикатите FLAI-CGIL във Фоджа и осигурителната система в този регион те са около 4500 български граждани. Всъщност те са многократно повече – просто са невидими, защото работят на черно. Българите, които идват в този регион да търсят работа са основно от районите около Сливен, Пловдив, Кърджали, Монтана, Търговище, Омуртаг, Попово, Варненско. Но при срещите ми този списък може да се разшири още.

Земеделието и хранително-вкусовата промишленост в България са сектори, в които недекларираната работа е често срещано явление. (Жекова, 2014). ГИТ е лиазон-офис и участва в обменна на информация и контрол по смисъла на Директива 76/91/ЕС за командированите работници в рамките на услуги и информация за нарушения IMI в единния пазар на ЕС. Наличието на подписани споразумения за сътрудничество между България Румъния и Гърция, както и други двустранни споразумения със други страни-членки за сътрудничество в тази област, споразуменията между ГИТ и синдикатите и съвместни проверки заедно с НАП за установяване и превенция на недекларираната работа са доказано добър и работещ координиращ подход/механизъм, който може да се задълбочи и ползва като интегриращ подход за успешни действия срещу недекларираната работа. Въпреки това, прилагането на административен контрол без той да е обвързан със съпътстващи политики и мерки за промяна на поведението и отношението на работодателите, както и на работниците, които са в риск да приемат недекларирана работа, е недостатъчно ефективно.

Последните изследвания върху подходите в политиките и мерките, прилагани в напредналите икономики за борба с недекларираната работа (Williams, 2014, 2016) с фокус върху страните от ЮИЕвропа и възможностите за трансфер на добрите мерки в България подчертават, че обичайно правителствата ползват директния контрол, докато ако разглеждат партньорите като съзнателни икономически актьори, които са ангажирани с борбата с недекларирания труд, а не само като субекти, които са в заплаха от наказания и глоби. В много страни това е постигнато в практиката, като се увеличава настоящото и потенциални рискове и загуби при участие в недеклариран труд.

Тези наблюдения ни насочват вниманието към един по-ефективен, по-рационален и разходооправдан индиректен подход на противодействие на недекларирания труд, който трансформира подходът на „моркова и тоягата” в такъв на „промяна на съзнанието”, в която се ангажират доверието и участието на гражданите в изграждане на култура на съ-участие. В много страни целите са не да се елиминира недекларираната работа, а да се трансформира в законна, като се обръща все повече внимание на стимули и инвестиции в декларираната работа. Все повече се работи в посока на мерки за превенция на хората в риск от недекларирана работа, както и подкрепа за тях да направят прехода от сивата/черната икономика в светлата законова работа.

Европейската Платформа за борба с недекларираната работа (2016) признава, че въпреки наказателни, указателни и превенционни мерки, приети от много страни, малко са страните, които прилагат холистичния/цялостния подход в тази работа и търсят общ напредък и интегрални резултати. Затова е и апелът за повече инициативи за промяна/трансформация на нагласите и поведението в по-широк мащаб. Платформата е категорична, че за да се постигне холистичния подход публичните власти/служби/администрации трябва да работят в тясно сътрудничество със социалните партньори. Нещо повече, насърчава се взаимодействието между ключовите партньори с цел осигуряване на по-ефективно транс-граничното сътрудничество на арената на борба с недекларираната работа. А подобряването на трудовите стандарти, социалният диалог са конкретни мерки, които допринасят в тази борба с неформалната икономика и нерегистрираната заетост.

Партньорите в този проект FLAI-SCIL, ALPAA (IT), ФНСЗ – КНСБ и ГИТ (BG) и Agrosindikat (MK) изпълнява 18-месечен проект, чиито основнa цел е да ангажира в политическа дискусия заинтересованите страни/стейкхолдери и да разработи отговорни политики и мерки като принос в справянето с недекларираната работа в земеделието.

За да се постигне тази обща цел партньорството ще се фокусира върху следните 5 конкретни цели:

1. Дефиниране и изграждане на общо разбиране за холистичния подход в превенцията и ограничаване на недекларираната работа чрез обсъждане, събиране и анализиране на добрите практики в партньорството и извън него; разработване на конкретни примери и препоръки за трансфера им в други аналогични контексти, както и на он-лайн материали за обучение.

2. Установяване на политически диалог за прилагане на холистичния подход или интегративни политически мерки, каквито са: Мрежата за качествена заетост в земеделието(италианският случай), съвместния контрол/проверки; поощряване на взаимното учене между стратегическите партньори и мрежите от общностите за подобряване на превенцията и ограничаването на недекларираната работа.

3. Разработване на конкретни планове за действие и пътни карти, които са основани на доказателства и принос на всички заинтересовани страни, които да гарантират ангажимент на институциите и социалните партньори, както и на др. ключови играчи и демонстрират повишена заинтересованост и да развиват транснационалното сътрудничество по политики (конкретно по тази) и да допринесат към вече съществуващите практики в Общността. Самото партньорство изгражда своя общност на практики.

4. Да стимулира диалога и взаимното доверие между партньорите на всички нива – национално, регионално, европейско – да засили сътрудничеството помежду им в ефективен порядък за противодействие на недекларираната заетост и трансформирането и в легална такава.

5. Да изгради партньорство, да ангажира заинтересованите страни и да включи медиите, аналогични мрежи, политици, вземащи решения в дейностите по този проект и да популяризира резултатите от своята работа, търсейки критичен поглед отвън, за да стимулира по-голяма ефективност на действията. (обществен интернет портал).

Методиката: Работи се в 6 Работни пакета, в които ще се разработят по същество конкретни мерки за въздействие. В работната програма са предвидени четири национални работни срещи и четири транснационални визити на работното място, както и една конференция на европейско ниво, на която ще бъдат представени резултатите от проекта.

Разработва се ситуационен анализ и предварително очертаване на съществуващите добри практики и настоящи действия в борбата с недекларирания труд в земеделието по страни. Основната цел на този аналитичен материал е да събере и даде възможност да работят заедно широк кръг от ключови актьори в тази област на действие – в рамките на 4 национални дискусионни работни срещи (от началото на проекта и след всеки европейски семинар/посещение с учебна цел, също 4 броя).

Изготвя се оценка на нуждите от обучение и подбор на надеждни добри практики чрез участие в 4 национални семинара и разработване на предложения (Планове за действие и пътни карти) По време на тази част от проекта се залага на провеждане на по-задълбочена дискусия между всички заинтересовани ключови играчи по идентифицираните добри практики, възможностите и предизвикателства, та пред заинтересованите страни, за да може всеки един от партньорството да обогати своите знания, креативност и отговорност и да се генерират споделени инициативи на сътрудничество – национално, транснационално и европейско – които да имат устойчив характер.

Разработват се и осъществяват он-лайн взаимно обучение, което ще се тества и по време на 4-те европейски взаимно-обучителни семинара/посещения с учебна цел и една европейска конференция за разпространяване на резултатите. По време на тези дейности ще се засили мобилизирането на ключовите партньори, ще се доразработват общи действия (между правителства, институции и социални партньори и др. участници) на транснационално и европейско ниво – принос към Европейската платформа за недекларираната работа във Финален документ (Designed Option Paper).

 


Недекларираният труд в земеделието - мит или реалност

Проект RAISE UP

VS/2013/001/0407

VS/2012/003/0305

Сфери на дейност

Да си част от тази организация е въпрос на гражданска позиция и отговорност.

Ако се хващаш на работа в чужбина...

Провери за нередности