На всеки 1лв. допълнително добавена стойност в сектор „Селско стопанство“, работникът получава допълнително едва 30ст. към работната си заплата, което е скандално.
В Седмицата на Работното място – една инициатива от кампанията за повишаване на доходите #PayRise на 11 май международна синдикална делегация по покана на ФНСЗ с представители от секторните синдикати FLAI-CGIL, Италия, AГРО-Синдикат, Македония, ABVV-FGTB, Белгия и EFFAT, заедно с Инспекцията по труда посетиха 2 земеделски предприятия в България,
близо до Пловдив – оранжерия Перущица и Института по земеделски култури „Марица”.
Инициативата има за цел да насочи вниманието на обществеността върху селскостопанската работа и селскостопанските работници, които са най-ниско платени и невидими, както и да провокира политици и институции да действат умно СРЕЩУ недекларирания труд, социалния дъмпинг и ЗА достойнството на работниците.
По време на посещението говорихме за условията на труд и заплатите в страната с най-ниски доходи в сектора и категорично поставяме въпроса за липсата на инвестиции в човешкия фактор, зачитане на достойнството на работниците чрез достойни заплати и условия на труд. Воденето на адекватна политика по доходите и работещ социален диалог в сектора е една от възможностите за решаване на тежката криза с работната ръка в сектора.
***
Европа има нужда от повишаване на доходите - Кампанията #PayRize продължава и през настоящата година. Тази кампания за увеличаване на доходите е срещу социалния дъмпинг и в защита достойнството на работещия човек – в частност на българския работник.
В рамките на кампанията през седмицата 11 – 18 май се провежда и инициативата – Седмицата на работното място – с цел насочване на общественото внимание, в т.ч. на политици и вземащи решения, върху земеделския труд и работниците в земеделието. Кои са те – у нас и в чужбина – снимките показват повече.
Няколко изключително важни и същевременно тревожни факти:
* За последните 20 години Европа е повишила производителността си на труда с 30%, докато доходите на работещите са нараснали само с 20%.
* Растежа на заплатите на работещите в 18 страни членки на ЕС в периода 2009-2016 е по-нисък от този в периода 2001 – 2008.
* След финансовата криза от 2008 г. днес Европа е изправена пред криза на държавното финансиране.
* Разликата между заплащането на труда в България и в повечето нови страни-членки на ЕС в номинално изражение е между 50 и 80%, а спрямо старите „страни-членки“ е от 3 до 10 пъти.
* Дори когато коригираме тези цифри с инфлацията, разликата остава значителна, между 60 и 90% спрямо новите страни-членки и от 2 до 5 пъти спрямо старите такива.
* Създаден е Алианс за повишаване на заплатите между страните от ЦИ Европа.
* Заплатите на работещите в българското селско стопанство са по-ниски дори и в сравнение с тези в останалите Балкански държави.
* Съществува крещящ проблем с разпределението на добавената стойност между труда и капитала в полза на капитала
* У нас продължава да има несправедливо заплащане на труда, при което заплащането изостава почти два пъти от производителността на труда.
* Сектор „Селско стопанство” е секторът с най-силни негативни последици от дисбалансите на пазара на труда.
|
Общата селскостопанска политика ОСП стана решаващ фактор за развитието на българскотоземеделие. Фактите показват, че за десет години членство в ЕС в сектора са влезли над 14 млрд. лева като финансов ресурс от ЕС. Тази сериозна финансова подкрепа, обаче, не намери адекватно отражение в увеличение на заетостта – тя се запазва относително около едни и същи нива (наетите в сектора лица са около 55 000 - 57 000), не спря миграционните тенденции от селските райони към града или чужбина. ОСП и системите за подкрепа, които се въвеждат чрез нея в националните политики са преназначени само за земеделските производители – собственици на ферми, самонаети лица. Наетите работници в селското стопанство са невидими. Без да отричаме постигнато през годините поставяме категорично въпросът за липсата на инвестиции в човешкия фактор. По данни на наши изследвания разходите за единица труд в отрасъл селско стопанство у нас (2016 г.) са 7,6% от общите разходи за дейността, в паричен израз = 6749 лева годишно. |
По обобщени данни към м.март 2017 от направения от екип на ИССИ на КНСБ (на база официални данни от националните статистически служби) сравнителен анализ на равнището на заплащане (СРЗ) за отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“ между България, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватия, Сърбия и Словения показва, че в гореизброените държави (с изключение на Македония) СРЗ за отрасъла превишава тази в България в диапазона 10.6 – 221%. Разбивката по държави изглежда по следния начин ( Данните са към м.10.2017г.):
|
Равнище на СРЗ за „Селско, горско и рибно стопанство“ в съответната държава (в евро) |
Равнище на СРЗ за „Селско, горско и рибно стопанство“ в България (в евро) |
Съотношение спрямо България в % |
|
|
Днес в България 842 лв=430 евро |
430 |
||
|
Босна и Херцеговина |
632
|
419 |
150.9 |
|
Черна Гора |
771 |
419 |
183.9 |
|
Хърватия |
926 |
419 |
221.0 |
|
Сърбия |
463 |
419 |
110.6 |
|
Словения |
1346 |
419 |
321.0 |
|
Македония |
401 |
419 |
95.7 |
Работната заплата трябва да зависи, преди всичко, от производителността на труда, измерена чрез БДС на един зает. Този индикатор трябва да има водеща роля и най-висок относителен дял. Едва тогава трябва да се отчетат и допълнителните фактори като – опит, стаж, равнище на безработица, демографски процеси, фаза на икономически цикъл и др.
В България формирането на работната заплата не е предмет на социален диалог между работодатели и синдикати, което е в загуба за цялото общество.
