гл. ас. д-р Цветанка Динчева, Институт по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив
Гл. ас. д-р Цветанка Динчева работи в Институт по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив от 1999 г. като агроном – семевъд в отдел „Сортоподдържане и семепроизводство”, а от 2006 г. започва научна дейност в отдел „Технологии в зеленчукопроизводството”. Изследователската й насока е в областта на технологиите на отглеждане на зеленчукови култури в полски условия. Ръководител е на проект към ССА за нетрадиционни култури в страната. Участник е в няколко национални и един международен проект. Участвала е в мобилности по програма „Еразъм +”: Западен Померански Технически Университет, Шчечин, Полша; Университет Загреб, Агрономически факултет, Загреб, Хърватска; Политехнически Институт, гр. Коимбра, Португалия. Участвала е в специализация по компостирането в Институт по органично земеделие (FiBL), Швейцария. Автор е на едно ръководство, една технологична инструкция и съавтор на две технологии. Автор и съавтор е на 36 научни и над 20 научно-популярни публикации.
Отговорно лице на биологичното поле на Институт Марица.
Контактно лице на ИЗК „Марица” в списъка на EFSA от 2019 г.
Синдикален председател на ФНСЗ-КНСБ на ИЗК „Марица” от юли 2017 г.
Българският потребител залага на отглеждането в градините и потреблението на масата си на традиционни за страната зеленчукови култури: домати, пипер, краставици, зеле, бобови и лукови. Това естествено е довело до подобряване на сортовия състав и вкусовите качества на продукцията. В кошницата на българския консуматор обаче се срещат и малко познати зеленчукови култури. Те се отличават с комплекс от ценни качества, за които потребителите почти не са информирани, а и не всеки възприема лесно специфичните им вкусове.
В тази статия ще насочим вниманието си именно към някои от тях и безспорната полза от отглеждането им за природата и здравето на хората. Тук ще представим аспержа, артишок и девисил, които се отнасят към групата на многогодишни тревисти растения и заемат площи за отглеждане за период от 5 до 15 години.
Многогодишните култури заемат важно място в сеитбообращението и придават нов облик на стопанството. Отглеждани на големи площи те разнообразяват и обогатяват схемите на сеитбообращение. Отглеждани като единични растения или на групи в градината те спомагат за увеличаване на зеленото разнообразие както и отличителният им хабитус способства за динамика в облика на градината. Те могат да бъдат използвани като храна, да служат като суровина за фармацевтичната промишленост и да се използват като декоративна растителност. Отглеждани съвместно с другите зеленчукови и цветни култури те спомагат за увеличаване на биоразнообразието и популациите от насекоми.
Най-старата култура сред тях е аспержата (Asparagus officinalis L.). По данни от 1941 г. в България най-много аспержи са се отглеждали в с. Катуница, Асеновградско, където през 1937 г. заетите площи с тази култура са били 250 декара. В околностите на София и в някой градини е имало единични насаждения. От с. Катуница продукцията основно се е изнасяла за пазара в София и по-малко в Пловдив.
Консумативната част от аспержата са крехките, сочни и вкусни леторасти, наричани „свещи”. Те се разделят на два вида според технологията на отглеждане: бели (етиолирани) и зелени/виолетови. Зелените/виолетови аспержи се отличават с по-високо съдържание на витамини и с по-добър аромат и вкус в сравнение с белите свещи. Отглеждането им е икономически по-изгодно в сравнение с технологията за бели (етиолирани) аспержи. Аспержата започва вегетацията много рано напролет, в края на месец март или началото на месец април в зависимост от климатичните условия. Това е едно от най-ценните й качества, с което допринася за увеличаване на асортимента от ранните полски зеленчуци на пазара.
По отношение на хранителните си качества тази зеленчукова култура се отличава със съдържание на редки биоактивни субстанции: калций, фосфор, желязо, натрий, калий и селен, витамин В, антиоксиданти, изофлавони и други растителни естрогени, сапонини и летливи ароматни съединения. Особено ценно е съдържанието на селен - минерал с мощно антиоксидантно действие, който забавя процесите на стареене и предпазва клетките от увреждания. Аспержите влияят благотворно върху регулиране на бъбречната функция и върху функцията на черния дроб и дихателната система. Поради високото съдържание на аспарагин се използва и в медицината.
Аспержата се отличава и с друго много ценно качество. Тя е медоносно растение и е вписана в «Систематичен списък на медоносните растения от флората на България» от 2009 година.
Отглеждането й е сравнително лесно и не отнема много ресурси, освен в периода на прибиране на продукцията от началото на април до края на месец май. Тя е желана култура от градираните поради спецификата й на отглеждане и реколтиране в период, когато не е започнало масовото отглеждане на традиционните за страната зеленчуци на открито поле. Това я прави търсена култура не само като източник на хранителни вещества, но и като интересно декоративно растение, отглеждано на малки площи в градината или фермата, като отделно растение или група от растения.
Насажденията от аспержи на големи площи през лятото, по време на цъфтежа привличат пчелите и допринасят за разнообразието на пчелните продукти и същевременно способстват за увеличаване на пчелните семейства. След приключване на беритбата, в началото на месец юни растенията се оставят в свободен растеж и се формират красиви нежни храсти от леторастите, които имат много добри декоративни качества.
Растения от артишок, след презимуване Растения от артишок преди цъфтеж
Артишокът (Cynara scolymus L.) е култура, която навлиза на българският пазар през последните години и все още малко хора са запознати с начинът му на консумация. Във Франция, Италия, Испания и други европейски страни той се цени като деликатесна култура. Артишокът, както аспержите, е търсена и желана суровина за приготвяне на гурме храни. Консумират се цветните кошнички, преди преминаване в цъфтеж, в периода април-май, като по-късното реколтиране на кошничките не е желателно. Оставени в цъфтеж растенията са изключително красиви с големите си лилави и ароматни цветове. След цъфтежа листата на растенията пожълтяват, а цветоносните стъбла изсъхват. След почистването им започва нов растеж през лятото и се формират туфи от листа, които достигат до дължина 1-1,2 м, силно са нарязани, със или без бодли, на цвят зелени или сивозелени, покрити със сив мъх от долната страна. На височина туфите достигат 50-70 см и така растенията презимуват.
Консумативната част на артишока е богата с въглехидрати и с ароматични вещества, които й предават особено приятен вкус. Съдържа витамини А и В, флавоноиди и полифенолни киселини. Отличава се с високо съдържание на цинарин - вещество, което понижава нивото на холестерола. Препоръчва се за употреба при проблеми с черния дроб и жлъчката. Използва се във фармацевтичната промишленост за производство на лекарства за лечение на черния дроб.
Девисилът (Levisticum officinale) се отглежда като подправна култура основно в Северна България, където често се среща под имената селим или лющян. За подправка се употребяват основно листата, но също и останалите части на растението - корени и семена. Използва се като подравка за много ястия – супи, ястия от риба и агнешко месо, варива от бобови култури и други зеленчуци. Листата се консумират в свежо състояние и към салати. Могат да се съхраняват продължително време след изсушаване или замразяване. Листата се отличават със силен и специфичен аромат. Съдържат етерично масло, дъбилни вещества, органични киселини, минерали, пектин и скорбяла. Оказва положителен ефект срещу мигрена, подобрява дейността на нервната система и перисталтиката на червата, засилва имунната система. Намира приложение в козметиката под формата на етерично масло. По време на цъфтежа формира високо цветоносно стъбло с големи сенници от жълто-зелени цветове и семена.
