Виолета Иванова е изследовател и анализатор в Института по социални и синдикални изследвания при КНСБ.
Повече от 15 години се занимава с проучвания и анализи за равнопоставеност на половете, дискриминация и джендър проблеми.Родена е в Горна Оряховица, завършва социология в СУ "Св. Климент Охридски" и от 1997 г. работи в ИССИ на КНСБ.Сред основните и сфери на дейност са проблемите на жизненото равнище и доходи, издръжка на живота, миграция, условия на труд.
Член е на Обществен женски парламент.
В навечерието на Международния ден на жената разговаряме с Виолета Иванова за мястото на българските жени в социално-икономическия живот на страната. Доколко видима и интересна за един синдикален изследовател е българката, която се занимава със земеделие? Какво се случи с нея в годините на последната криза?
Тази публикация е в рамките на кампанията на ФНСЗ „Да отворим очи за жените в земеделието на България!”
Международният ден на жената 8 март е денят, в който обществеността си дава равносметка за ролята и мястото на жената в социално-икономическия живот, за постигната равнопоставеност на пазара на труда, за предоставените мерки и условията за съвместяване на трудовия и семейния живот, за кариерното развитие, за включването в процеса на вземане на решения.
През последните години у нас бяха направени редица стъпки за сближаване на българското законодателство с европейското и бяха приети и интегрирани европейски документи в посока равнопоставеност на половете и защита от дискриминация. Предизвикателствата са големи и въпреки наличните разпоредби, все още идеята за равенството между половете не може да намери своето реално изражение в живота, особено сега в условията на икономическата и финансовата криза.
Ефектът от кризата засяга в по висока степен жените, защото точно те са заети в отрасли, които са най-силно засегнати от икономическата криза - земеделие, текстилна промишленост, кожарска промишленост, химическа промишленост, хотелиерство и др. През последните 4 години заетостта при жените отчита загуба на 185 200 работни места. Ако преди икономическата криза, безработицата, несигурната работа, ниските заплати и трудното кариерно израстване засягаха повече жените, днес към тези проблеми се добавят и последствията на политиките за ограничаване на социалните разходите. Ограничаването на разходите в сферата на социалната инфраструктура, като грижите за децата и здравеопазването, грижи за възрастни хора, образование, допълнително наказват жените, принуждавайки ги да избират между работа и семейство, или да работят на непълен работен ден, намалявайки по този начин не само заплатите, но и бъдещите им пенсии. Изследване на НСИ показва, че около 25.2% от безработните лица, които полагат грижи за деца до 14 г., не успяват да се включат на пазара на труда поради липсата на подходящи и достъпни заведения за социални услуги. Други 25.3% от безработните лица, грижещи се за възрастни хора, биха работили при наличие на подходящи услуги за гледане на болни и възрастни хора. Липсата на мерки за съвместяване на трудовия и семейния живот влошават и отслабват още повече позиции на жените на пазара на труда. Тези нерешени проблеми водят и до по-ниска степен за кариерно развитие на жените.
Така например, жените съставляват около 59% от новозавършилите висше образование, но малко от тях достигат до най-високите ръководни позиции във фирмите. Средно 35.4% у нас са жените на ръководни позиции. Жените преобладават при аналитичните специалисти (68,2%), при помощен административен персонал (72,0%), при персонала, зает с услуги за населението, охрана и търговия (58.3%). Предоставянето на възможност за заемане на висши ръководни длъжности представлява стимул за жените, особено сред младите жените за по-добро използване на техния потенциал като работна сила и задържане на работа в България.
Друг сериозен проблем e нарастване на равнището на безработните жени. В края на 2013 г. безработицата сред жените се е повишила и достига до 12.5%, докато нивото на безработните мъже е останало без промяна от 13.5%, сочат данните на ЕВРОСТАТ. Безработните жени спрямо 2008 г. са нараснали с повече от два пъти. Младежката безработица е скочила много рязко до 29.4% , и тя силно засяга младите жени. Увеличението на безработицата само сред жените вероятно се дължи на факта, че жените в България често са заети с по-ниско квалифициран труд с по-малка добавена стойност в сектора на услугите, което прави по-лесно съкращаването им. Освен това, връщането на жената към пазара на труда е труден процес. Близо половината (43,3%) от безработните жени имат продължителност на безработицата повече от 1 година. Като се има предвид, че дългосрочната безработица води до бедност и маргиналзиране на определени социални групи, оценката на описаното състояние е повече от тревожна.
Още по-голяма острото имат тези проблеми за жените заети в земеделието. В селските райони живеят около 2,9 млн. души, или 42 % от българското население и почти половината от тях са жени. В края на 2013 г. заетите жени в селско, горско и рибно стопанство са 58 000 лица, като в сравнение с 2008 г. отчитат спад с около 36,5% или са загубени 33 200 работни места, заети от жени. Голяма е вероятността съкратените работни места да са много повече, защото жените в този отрасъл много по-често са принудени да работят в неформалния сектор на икономиката, да приемат несигурна, сезонна работа, на парче или в личното стопанство. Работят въз основа на устни договорки, което ги лишава от достъп до фундаментални права - създава условия за дискриминация, неспазване на здравословните и безопасни условия на труд, справедливо заплащане. Това рефлектира върху достъпа им и до социално-осигурителните системи – здравно и пенсионно осигуряване, обезщетения при пенсиониране. Ето защо, относителният дял на жените в риск от бедност и социално изключване в селските райони е тревожен. По-ниските доходи и липсата на диференцирани защитни мрежи отпраща по-голямата част от жените в земеделието под границата на бедността и дава основание да се говори за феминизация на бедността.
Традиционно доходите в отрасъл селско, горско и рибно стопанство са по-ниски и попада в групата на нископлатените отрасли, в които около 2/3 от заетите са жени. Средната брутна месечна заплата на жените от селско, горско и рибно стопанство представлява 78.9% от средната за страната. В сравнение със заплата на мъжете е по-ниска със 7.9%. Ефектът на икономическата криза най-силно е засегнал нископлатените отрасли, наетите в малки фирми и живеещите в малки, отдалечени от административните центрове селища, което е предпоставка за увеличение на бедността сред жените, които към настоящия момент преобладават сред работещите бедни.
Условията на труд в земеделието са рискови, производителността на труда е ниска, а възрастовата структура е силно застаряваща. Обезпокоителен е проблема с трудовата миграцията на младите жени в селските райони и последиците за семейството. Ситуацията е още по-критична по отношение достъпа на жените в селските райони до социални услуги, до обезщетения при безработица и пенсиониране, до образование. Все още остава нерешен проблема с недостатъчната информация за програми, които подпомагат женското предприемачество в селското стопанство.
Развитието на земеделския сектор е немислимо без участието на жените. Необходимо е да се насърчи участието на жените в местното самоуправление и да се насърчи тяхното участие в процеса на вземане на решения. Не можем да не се отчете и факта, че има успешни жени, които са допринесли за развитието на икономиката в селските райони.
Гордост за българската общественост, е че носителят на Европейската награда за 2012 г. в категорията за най-устойчив проект за млади фермери е българка. Проектът й е избран сред десетки други от страните-членки на ЕС. Това е доказателство, че българските жени със своето образование, професионализъм и компетентност са изключително необходими за устойчивото развитие на селското стопанство.
В заключение, по случай предстоящият празник, пожелавам на всички жени да са здрави, смели и да отстояват правата си! Бъдете активни и не се страхувайте да споделите вашите трудови и социални проблеми, защото това е начина да стигнем до тях и да търсим заедно начини и възможности за тяхното преодоляване.
Български жени в земеделието бъдете горди, че знаете и можете!