Процесът на разширяване на ЕС въвежда нови възможности за малките земеделски производители на Балканите, но също крие и нови рискове.
През последните години потребителят в България все по-трудно намира традиционни, истински и вкусни плодове и зеленчуци, млечни продукти
Slow Food България и Osservatorio организираха конференция в София за защитата на традиционни храни в региона.
Подобно на много други части на света , през последните години се наблюдава истинско възраждане на интереса към местни традиционни и здравословни храни на Балканите , регион, известен със своята плодородна земя , страхотен климат и дългогодишен опит в производството на някои от най-вкусните продукти.
Присъединяването към ЕС със сигурност донесе нови възможности на пазара и износ на местни фермери , но експертите са разтревожени за упадъка и дори за изчезването на някои традиционни продукти в по-малките страни-членки, като България и Румъния.
В усилията си за повишаване на осведомеността относно този процес и превенция в другите балкански страни, стремящи се към членство в ЕС, Slow Food България наскоро организира конференция в София , насочена към предлагане на по-широк поглед , както и възможни решения на проблемите пред които са изправени малките земеделски производители .
Правилата на ЕС – стриктни и гъвкави
Петьо Иванов от село Ръжево в България има ферма за кози и произвежда сирене, но казва че не го продава . „Ние не продаваме, защото има определен набор от документи , които трябва да представят , ако искаме да предложим нашите продукти в магазините”, каза той. Иванов обясни, че „Нещата не се случват лесно в България - особено в хранително-вкусовия сектор , където има толкова много администрация и документация и в един момент си мислиш - къде отивам , в какво се забърках ?”. Според Иванов, някои производствени изисквания са твърде строги и ще изискват огромни инвестиции, непосилни за малките фермери. Големите производители могат лесно да си позволят тези изисквания. По този начин по-малките фермери са изтласкани от пазара.
Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за Югоизточна Европа и Балканите , смята че всички български малки ферми са изправени пред препятствията, описани от Иванов. Правителствата на Балканите се опитват да хармонизират своето местно законодателство в съответствие с правилата на ЕС твърде буквално , често липсват възможности да се възползват от съществуващите механизми, предлагащи гъвкавост, когато става въпрос за хигиена и другите оперативни изисквания .
Иванова заяви: „В резултат на официалното прилагане на регламентите на ЕС , малките производители и семейни ферми действително са лишени от възможността да произвеждат и продават своите продукти, както и ние - потребителите сме лишени от правото си да избираме - дали да купуваме индустриално произведените храни, предлагани от международни вериги, или да изберем здравословни храни, които наистина харесваме”.
Изборът на здравословни, традиционни храни обаче не може да е толкова лесен и такива продукти често струват по-скъпо.
Къде изчезнаха дребните фермери ?
Намирането на здравословни и традиционни храни се превърна в трудна мисия в големите градове . Според Магърдич Хулиан от сдружение „Традиции и предприемачество в земеделието” малките производители „се крият в селата, около големите пътни артерии и в малките улички в близост до големите пазари – във всички случаи остават незабелязани.” Той смята, че една от причините е отказът на държавата да ги признае като реални производители и да предостави ясно определение и правила за тяхната дейност.
Двадесет и четири години след демократичния преход в България няма ясна законодателна дефиниция на понятието „дребен фермер”. Това ги кара да оперират в неясна и често сложна регулаторна среда .
Втората причина е в ръцете на самите производители - много от тях предпочитат да работят в сивата икономика , където могат да продължат да работят без никакви правила и без да се поема никаква отговорност.
Според последното преброяване на земеделските производители в България, проведено през 2010 г. , има 370 000 земеделски производители , опериращи в страната . 340 000 от тях са малки , със среден годишен обем на производство от 8000 евро. От този дял 70 % имат годишен обем на производство по-малко от 2000 евро. В същото време 93% от тези ферми са семейна собственост.
„Това е много изкривен модел на селскостопанското производство. Голям брой са дребни производители, които използват сравнително малък дял (30 %) от обработваемата земя, останалата част се управлява от кооперации , фирми и арендатори”, обясни Хулиан . Той предупреди, че липсата на равновесие неминуемо се отразява на потребителите , които за последните няколко години все по- трудно намират традиционни , вкусни български плодове и зеленчуци , млечни продукти и месо.
Какво може да се направи ?
Експертите смятат, че пътя към спасяването на дребните земеделски производители и осигуряването на достъп на потребителите до традиционната , здравословна храна зависи от законодателни действия . Друг важен аспект е изготвянето на устойчива и задълбочена политика и дългосрочна стратегия за сектора , която ще гарантира постепенното укрепване на нейните участници .
И не на последно място, гъвкавостта следва да се прилага при тълкуването и прилагането на регламентите на ЕС. Много страни в региона все още се борят да преодолеят комунистическото си минало, което е оставило в наследство държавни служители , които отдават повече значение на промишления подход към селското стопанство и храните.
Повече инициативи трябва да дойдат от земеделски производители . Един от проблемите, пред които сме изправени на Балканите и в цяла Европа, е че повечето земеделски производители са пенсионери . И макар че Европа предприема мерки, за справяне с този проблем чрез предоставяне на стимули за младите хора, желаещи да се присъединят към сектора , липсва всеобхватна регионална политика за по-нататъшно развитие на тази цел.
Друг проблем е свързан с липсата на образовани и обучени селскостопански специалисти. Образованието е задължително предварително условие за модерно и традиционно земеделие, затова тези които работят в този сектор трябва да бъдат образовани и обучени , включително за това как да предлагат и продават своите продукти.
Малки фермери - големи ползи
Според Хулиан насърчаването на малките фермери ще донесе три значителни ползи за обществото.
От икономическа гледна точка, тези хора ще бъдат справедливо компенсирани за тяхната работа. В момента много от тях продават своите продукти на търговци на изключително ниски цени . Ако те са имали шанс за достъп до потребителите пряко, което ще се случи ако те получат ясно законодателно позициониране и отношение, съответстващо на техния статут, те ще повишат жизнения си стандарт.
Това от своя страна, ще привлече повече хора към тази дейност , което ще помогне за разрешаване на сериозния стратегически социален проблем - депопулация на по-малките градове и села.
Третият положителен аспект на дребното фермерство е, че то е екологично чисто . В повечето случаи , то се развива в места, които са подходящи за специфичните селскостопански дейности и съществува в продължение на поколения. Продажбата на продуктите на мястото на производството, също ще намали вредните транспортни емисии, също така ще подобри човешкото здраве, тъй като хората ще консумират пресни продукти.
Направете избор
„ Индустриално произведените сирена, произведени с помощта на химикали, изкуствени съставки, които са прекарали месец в хладилник нямат нищо общо със сиренето , което овчарят е направил със собствените си ръце, с помощта на млякото, което сам е произвел. Това са два различни свята”, казва Пиеро Сардо , председател на фондацията Slow Food за биоразнообразието .
Той вярва че това, което хората трябва да направят е да решат кой от тези светове трябва да изчезне „защото когато правим избор да купим даден продукт, ние всъщност вземаме решение за съдбата на малкия производител”, казва Сардо .
Докато някои твърдят, че обществото може да оцелее благодарение на промишлено произведени продукти и без традиционните производители , Сардо казва че това ще бъде за сметка на историческите традиции , пейзажи , както и безброй други неща.
„Ние можем да живеем без Моцарт, ние можем да живеем без готическите катедрали и да строим паркоместа в нашите градове; ние можем да живеем без картините в галериите”, подчертава Сардо. „Единственият въпрос на който трябва да си отговорим, е дали искаме такъв живот.”
Източник : http://www.balcanicaucaso.org/eng/Regions-and-countries/Balkans/Small-farming-in-South-East-Europe-at-a-crossroads-144134, „Small farming in South East Europe at a crossroads”, Цветелина Борисова, Testata giornalistica registrata (Reg. Tribunale di Rovereto n. 256 del 26 maggio 2004) - Direttore responsabile Luca Zanoni 19 ноември 2013- превод.
