I. Социалният диалог - съдържание и форми
Социалният диалог е ново явление в трудовите отношения и в българското трудово законодателство. То възникна в началото на 1990 г. заедно с дълбоките демократични промени, които се извършват в обществото ни от края на XX век и продължават и до днес и е неделима част от тях.
По своята същност социалният диалог представлява трайно и постоянно въвличане на социалните партньори – работодателските и синдикалните организации - в обсъждането и определянето на основните насоки както в развитието на трудовите отношения, така и на икономическата и социална политика на национално равнище. Освен тристранното сътрудничество при уреждане на трудовите отношения, така наречения „трипартизъм”, той включва и други форми на социалното сътрудничество:
- колективното трудово договаряне,
- участието на работниците и служителите в предприятието,
- уреждане на колективните трудови спорове по доброволен път, чрез непосредствени преговори, посредничество и арбитражни процедури.
Общата правна уредба на социалния диалог се съдържа в чл.1, ал.3 и чл.2 на Кодекса на труда. Конкретна уредба на посочените негови различни проявни форми се съдържа в членове: 3-3е, 6-7, 50-60 в Кодекса на труда и в редица други трудови и социални закони: Закона за здравословните и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта и др.
Правното съдържание на социалния диалог е определено в чл.2 на Кодекса на труда: „Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.”
От съдържанието на цитираната законова разпоредба става ясно, че в социалния диалог се включва процеса на създаване на правната уредба на държавата. Това на практика означава, че нормотворческият процес не се осъществява единствено от държавните органи, а след извършени предварителни консултации и диалог с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Тези консултации като механизъм на социалния диалог, по волята на законодателя, трябва да се провеждат в атмосферата на „сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните”.
Следователно, подготовката на проектите на нормативни актове за регулиране на посочените по-горе обществени отношения се извършва със съвместните усилия на държавата и социалните партньори. Всеки от участниците в социалния диалог отстоява интересите на тези, които представлява, но уважава и интересите и на другите страни в диалога.
1. Предмет на социалния диалог
В чл.2 на КТ са посочени конкретно темите, по които се провежда диалогът. Той се осъществява във връзка с правното регулиране на следните обществени отношения:
•трудовите – това са отношенията, свързани с предоставяне на работната сила при полагане на наемен труд между работниците и служителите в това им качество, от една страна и работодателят – от друга. В тези отношения предмет на социалния диалог са въпросите на заплащането на труда, работното време, почивките, отпуските и преквалификация, изплащане на различните видове обезщетения във връзка със осъществяването и прекратяването на трудовите отношения, осигуряването на безопасните и здравословни условия на труд и др. Към този кръг отношения се отнасят и обществените отношения, които макар и да не са трудови, са непосредствено свързани с тях. Това са отношенията, които произтичат непосредствено от трудовите, подпомагат тяхното осъществяване и са насочени най-вече към защита интересите на по-слабата страна в тези отношения – работниците и служителите. Такива са примерно отношенията, свързани със сдружаването на работниците и служителите и работодателите, професионалната квалификация, социално-битовото обслужване на работниците и служителите в предприятието, контрола по спазване на трудовото законодателство и търсенето на административно-наказателна отговорност на нарушителите на трудовото законодателство;
•осигурителните – това са отношенията, свързани с общественото и здравното осигуряване:
- краткосрочно - обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване, за раждане и отглеждане на малко дете
- и дългосрочно - пенсионно осигуряване, категоризиране на труда при пенсиониране, дължимите осигурителни вноски, въпросите свързани с доброволното пенсионно и здравно осигуряване, различните видове осигурени социални рискове, включително и осигуровката „безработица” и др.;
•въпросите на жизненото равнище – тези отношения обхващат въпросите, свързани с отношението между доходи, разходи и цени.
- Доходите включват заплати, пенсии, помощи. Тук се включват и въпросите за периодичното осъвременяване на минималната работна заплата, пенсиите, минималния доход, заплатите, осигурителните обезщетения, в зависимост от увеличаване на производителността на труда и индекса на инфлацията и др.
- Разходите се определят от цените на дребно на средствата за издръжка. В разходите, най-общо казано, се включват разходите за задоволяване на ежедневните потребности за храна, облекло, жилище, отопление, осветление, образование и др.
- Съотношението между доходите и разходите определя степента на задоволяване на жизнените потребности на хората за тяхното нормално и достойно човешко съществуване.
2. Задължителност на консултациите в тристранното сътрудничество
Тристранното сътрудничество, както вече посочихме, е една от основните форми на социалния диалог. Неговата законова уредба се съдържа в чл. 3-3е Кодекса на труда (КТ).
Действаща правна уредба поставя в центъра на тристранното сътрудничество консултациите между държавните органи и социалните партньори – представителните синдикални и работодателски организации при уреждане на трудовите, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище.
Консултациите между държавните органи и социалните партньори се изразяват в провеждане на съвместни дискусии и обсъждания, за да се постигне възможно по-пълно и всестранно изясняване на въпросите, предмет на разглеждане.
Както вече посочихме, интересите на трите страни в процеса на подготовката на нормативните актове много често не съвпадат, но смисълът и предназначението на консултациите в тристранното сътрудничество е да съдейства за отчитане на всеки от тези три различни интереса и за тяхната балансираност помежду им. По този начин се създава реална възможност за приемане на социално по-справедливи решения, а оттук и предотвратяване на нежелано социално напрежение и осигуряване на социален мир.
Трябва да се знае, че при провеждането на консултациите по чл.3, ал.1 КТ, участващите в тях са равни помежду си в свободата да изразяват и защитават своите позиции. Между тях няма власт на подчинение от едни представители на други, налагане със сила на отстояваните становища. И това е гарантирано от законодателя, който по императивен начин е заявил волята си, че регулирането на конкретните отношения се извършва в сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка от страните в социалния диалог.
Консултациите, които се провеждат са предварителни. Това означава, че по време те предхождат приемането на решения по обсъжданите въпроси. Тяхното основно предназначение е да подготви, подобри и най-важното – да създаде по-широко обществено съгласие при окончателно приемане на нормативни решения от съответните компетентни държавни органи. По този начин се осигурява и по-широка обществена подкрепа при прилагането на конкретния нормативен акт.
Провеждането на консултациите в тристранното сътрудничество е задължително. Задължителността на предварителните консултации следва пряко от закона – чл.3, ал.2 КТ. Вярно е, че приемането на крайните и юридически задължителни решения, облечени в съответния нормативен акт /постановление, наредба, правилник, инструкция/ си остава суверенна компетентност на държавата. Но също толкова вярно е и другото обстоятелство, че ако съответният нормативен акт по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и жизненото равнище е приет от компетентен държавен орган /правителството, отделни министри, или други компетентни държавни органи, на които законът е делегирал правото за приемането му/, без обсъждането му от съответния орган на тристранно сътрудничество – национален съвет, браншов или отраслов съвет, то този нормативен акт само на това основание е незаконосъобразен и неговата незаконосъобразност може успешно да бъде атакувана пред Върховния административен съд. В практиката на Върховния административен съд вече има отменени такива незаконосъобразни нормативни актове.
Практиката показва, че във всяко становище на отделните социални партньори - представителните синдикални и работодателски организации на национално, отраслово и браншово равнище - изразено в националния или отраслов или браншов съвет за социално сътрудничество има рационални идеи и предложения, които заслужават подобаващо внимание. Тяхното отразяване и възприемане в окончателния текст на приемания нормативен акт или конкретно юридическо решение допринася безусловно за неговото подобряване.
Следователно, налага се обоснованият извод, че държавните органи, които са овластени да приемат окончателно съответния нормативен акт, не трябва да квалифицират задължителните предварителни консултации със социалните партньори само като една формалност, която трябва да спазят, а да бъдат активни и своевременно да търсят мнението им по наболелите въпроси. Само по този начин те могат да постигнат съдържателно подобряване на проектите на различните правни решения, които да бъдат по-правилно и по-трайно прилагани и убедено приети от гражданите в обществото.
3.Националната система за тристранно сътрудничество в България
Тристранното сътрудничество, една от най-важните форми на социалния диалог, се осъществява от институционализирана национална функционална система от органи. Тя е национална, защото обхваща органи и дейности, които се разпростират на територията на цялата страна. Структурата, организациите и дейността на тази система са правно уредени в чл. 3а-3е от Кодекса на труда и в издадения от Националния съвет за тристранно сътрудничество, на основата на чл.3е, ал.1 КТ, Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество /ПОДСТС/, обн.ДВ бр.37 от 2001 г. Трябва още веднъж да подчертаем, че нито уредбата, съдържаща се в КТ, нито тази в ПОДСТС установяват някаква организационна, йерархическа или управленска зависимост или подчиненост между съветите за тристранно сътрудничество на различните нива. Всеки един от тях работи самостоятелно в рамките на определената му от закона компетентност.
Органите за тристранно сътрудничество съгласно чл.3а-3б КТ и чл.2-23 от ПОДСТС са:
- Националният съвет за тристранно сътрудничество
- Отраслови, браншови съвети за тристранно сътрудничество
- Общински съвети за тристранно сътрудничество.
Общото по отношение състава на всички гореизброени съвети за тристранно сътрудничество се състои в следното:
•всички те имат тристранен състав – състоят се от представители на изпълнителната власт, на синдикалните и на работодателските организации;
•в тях се включват представители само на синдикалните и работодателските организации, които са признати за представителни по установения ред и критерии, съдържащи се в чл.34 и 35 на КТ;
•съотношението между представителите на участващите в съответния съвет три страни е регламентирано в чл.34 и 35 на КТ и важи за всеки държавен или общински орган и за всяка призната за представителна синдикална или работодателска организация. Следователно, колкото повече синдикални и работодателски организации са признати за представителни, толкова повече на брой техни представители участват в тристранното сътрудничество. Те образуват „по една страна” – синдикалната или работодателската в тристранното сътрудничество, наред с третата страна, съставена от представителите на изпълнителната власт.
Общото в дейността на всички органи за тристранно сътрудничество е, че те имат еднакъв предмет на дейност. Независимо от нивото, на което са учредени, обсъждат въпроси на трудовите, осигурителните отношения и въпроси на жизненото равнище.
Спецификата в дейността им е главно в обхвата на въпросите, които се разглеждат. Така Националният съвет за тристранно сътрудничество, НСТС обсъжда и изразява мнение и становища по въпросите, които са от общонационално значение. Отрасловите и браншовите съвети обсъждат и дават мнения и становища по специфичните за отрасъла или бранша въпроси, а общинските съвети дискутират и излизат със становища по темите от местно /общинско/ значение.
Отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество се състоят от представители на съответното министерство или ведомство и на представители на представителни синдикални и работодателски организации също на отраслово и браншово равнище.
Членовете на отрасловите и браншовите съвети се определят за неопределено време. Те нямат мандат. Ето защо всяка външна намеса или последващо одобрение от друга страна, освен на тези, които са ги определили, е недопустима. Органът, който е определил своите представители в отрасловите и браншовите съвети, може по всяко време да ги оттегли или замени, без да е необходимо да съгласува това свое решение с други органи.
Основна форма в дейността на съветите за тристранно сътрудничество са техните редовни заседания. Тези заседания се считат за редовни, ако на тях присъстват представители и на трите участващи в тях страни, без да се поставя изискване за броя на присъстващите членове. Смята се, че щом като от една от групата представители /на държавната или общинската администрация, на представителите на работодателски или синдикални организации/ присъства макар и само един представител, той може да изложи и защити позицията и интересите на съответната група, която представлява, без да е необходимо присъствието на мнозинството на членовете, които я съставляват. Това на практика означава, че заседанията на съветите са редовни и когато присъстват по-малко от половината от членовете на съветите, стига те да са представители и на трите участващи в заседанието страни. И обратното – заседанията на съветите са нередовни и следователно те не могат да приемат валидни решения, макар и на тях да присъстват повече от половината членове, ако не са представени и трите страни на съответното заседание. За редовни се считат и заседанията, на които не присъстват някои от участниците на представителните синдикални и работодателски организации, ако те предварително са уведомени по надлежен ред.
Решенията на съветите за тристранно сътрудничество се приемат по общо съгласие. „Общото съгласие” означава единодушие. Единодушието се изчислява от кворума, т.е. от присъстващите на съответното заседание членове. Това означава, всички присъстващи на това заседание да са гласували с „да” за приемането на конкретното решение.
Приеманите решения от органите за тристранно сътрудничество се довеждат до знанието на съответните държавни и общински органи, които имат определената в закона компетентност да приемат окончателните решения по въпросите от трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище.
За подготовката и подпомагането на дейността на органите за тристранно сътрудничество се създават помощни органи. За Националния съвет за тристранно сътрудничество помощни органи се явяват неговия секретариат и постоянните комисии към него, които са общо 5 на брой.
При отрасловите и браншовите съвети като помощни органи се изграждат специализирани комисии или работни групи на паритетни начала, т.е. с равен брой представители и от трите участващи в съветите страни.
Други органи за тристранно сътрудничество, които са създадени по силата на специални закони, са:
- Надзорният съвет на Националния осигурителен институт /чл.35, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/;
- Националният съвет по условията на труд /чл.32 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/,
- Националният съвет по насърчаване на заетостта /чл.8 от ЗНЗ/,
- Националният консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила /чл.59 от Закона за насърчаване на заетостта/,
- Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса /чл.7 от Закона за здравното осигуряване/ и
- Съвета за социално подпомагане /чл.4 от Закона за социално подпомагане/.
II. Социалният диалог в сектор Земеделие – европейското му измерение и българското му приложение
Европейският социален модел заема централно място в развитието на Европейския съюз. Социалният диалог и ролята на социалните партньори са неразделна част от Договора на европейската общност. Те са фундамента в процеса на вземане на решения в областта на труда и социалната политика и са правно закрепени в чл.138 и чл.139 на Договора от Маастрихт, 1993г. В рамките на диалога социалните партньори могат да сключват автономни споразумения или да привличат законодателни инициативи на Комисията, които по пътя на диалога да се превърнат в закони и да бъдат приети от съвета на ЕС. Това „законодателство чрез споразумение” превръща социалните партньори от субекти, които оказват въздействие в субекти, които вземат решения. Тяхното значение се засилва след Договора от Амстердам, 1999 г., когато европейските социални партньори са официално включени (чрез Пакта за заетостта) в процедурата за макроикономическа координация на политиката по заетостта. Това означава, че на ниво браншови организации на работодателите и работещите могат да се водят разговори и дори преговори в рамките на социалния диалог, подпомаган от Комисията за условия на труд, заплащане и пр. въпроси от взаимен интерес.
Все позасилващата се интеграция на страните в Европа на 27-те създава все по-голяма асиметрия между политиките, насърчаващи пазарната икономика и тези, поощряващи социалната защита и равнопоставеност на европейските граждани. Доколкото националните системи за социално благополучие са правно и икономически обусловени от европейските правила за икономическа интеграция, законите за либерализация и конкурентноспособност, то усилията да се възприемат европейските социални политики са политически възпрепятствани от разнообразието на социалните системи в отделните страни-членки, които се различават една от друга не само поради различното икономическо състояние и възможността да се плащат социалните услуги, но и поради спецификата в техните нормативни и институционални структури. Като инструмент в тази област се прилага «отворения метод на координиране», който оставя избор на национално ниво за провеждане на ефективна социална политика, но се стреми да я подобри, като поощрява полагането на общи цели и индикатори и сравнителна оценка на провеждането на националните политики за всички страни-членки. Следователно европейското равнище придобива все по-голяма тежест за социалната политика на държавите-членки. Такива общи стратегически цели ЕС си постави на срещата на върха в Лисабон, 2000 г. – да превърне Съюза в най-конкурентноспособното и динамичното, основано на знанието икономичексо пространство, с траен икономичекси растеж, повече и по-добри работни места и по-голяма социална сплотеност. Трудовите и социалните права, заетостта и доходите, социалното включване, социалният диалог и ролята на социалните партньори се открояват като ключови елементи в постигането на тези стратегически цели за Европа.
Социалният диалог и ролята на социалните партньори са във фокуса и на Международната организация на труда, МОТ. Тя определя социалния диалог като съвкупност от всички видове преговори, консултации и обмен на информация между представители на държавни институции, работодатели и работници по въпросите, свързани с икономическата и социална политика.
Страните, които участват в социалния диалог са работодателите и техните организации, работниците, синдикатите и държавните органи и институции.
Добрият социален диалог е постоянен процес, в които работодателите, работниците и техните организации следва сами да развиват със или без помощта на неутрална страна. Ролята на двете страни е ясна – те представляват своите членове и се стремят да постигнат своите цели. Ролята на държавата в повечето случаи е балансираща и регулираща.
Представителите на социалните партньори на ниво ЕС са определени въз основа на критериите одобрени в Договорите от Маастрихт, 1993 и Амстердам,1996 г, а именно:
- Организациите да са интерпрофесинални, браншови или категорийни
- Да са представени на национално ниво
- Да са признати като социален партньор в страната-членка
- Да разполагат с необходимите структури, позволяващи им ефективно да участват в процеса на консултации.
На базата на независим експертен анализ на ниво Европейски съюз 50 организации са определени като интерпрофесионални или представителни на ниво отрасъл/сектор. Именно те са упълномощени да участват в социалния диалог на европейско равнище.
Европейският социален диалог се осъществява на различни форуми.
Тристранните срещи на върха по социалните въпроси се провеждат непосредствено преди заседание на Европейския съвет. Присъстващи на тези срещи са президентската тройка и лидерите на интерпрофесионалните социални партньори.
Комисията по социален диалог е съставена от интерпрофесионалните социални партньори и дейностите обхващат всички междуотраслови въпроси. На браншово или отраслова ниво секторните комитети за социален диалог са компетентни да водят двустранни преговори. Към този момент активна дейност водят повече от 30 секторни комисии за социален диалог, сред които и тази в сектор земеделие.
На ниво предприятие, ръководството и работещите в мултинационални компании се срещат в рамките на Европейски работнически съвети.
На европейско ниво организацията, която представлява интересите на работодателите в областта на земеделието е групата на Работодателите към Комитета на професионалните организации и Конфедерацията на Кооперативите в земеделието COPA, докато интересите на наетите работещи се представляват от EFFAT /Европейска федерация на заетите в хранителната промишленост, туризма и земеделието/.
Социалният диалог в сектор земеделие на ниво ЕС се води от 1967г., далеч преди да е институционализиран и легитимиран в законодателните решения от Маастрихт и Амстердам, но с активната подкрепа на Европейската комисия. Днес социалният диалог е на качествено нов етап и обхваща всички горещи въпроси, свързани с хората – заетост, сезонна работа и миграция, ОСП, безопасни и здравословни условия на труд, обучение и квалификация, колективно трудово договаряне, климатичните промени и зелените работни места и пр.
Постижение за EFFAT и неговите членове е подписаното през 1997г. за първи път в областта на земеделието Споразумение, което регламентира основните елементи на работните взаимоотношения, почивката по време на работа, максимална продължителност на нощния труд и времето за почивка.
Успех в усилията на EFFAT са и подписаните по късно още две европейски отраслови споразумения: за професионалното обучение и квалификация на работещите AGRIPASS -2000г. и за мускулно скелетните заболявания. Въз основа на последното споразумение ще бъдат изготвени оценка на риска за 35 професии в селското стопанство, като отговорността е споделена между социалните партньори – синдикатите и работодателите. Социалните партньори имат правото и задължението да контролират работното място, да формулират целите на БЗУТ на секторно и на национално ниво, да отговарят за прилагане на европейската директива.
В момента усилията са насочени към практическото приложение на тези споразумения.
Законодателството, третиращо социалния диалог в отделните страни-членки на ЕС е твърде различно, но като цяло то позволява на социалните партньори да регламентират условията на труд и размера на трудовото възнаграждение, посредством колективното договаряне. В Европа се смята, че колективното договаряне е „алфата и омегата за противодействие на и справяне с последиците от кризата”.
Практиката на колективното договаряне в областта на земеделието показва, че в някои страни-членки условията на работа и трудовото възнаграждение са регламентирани изключително чрез договаряне, докато в други – колективното договаряне е само допълнение към законодателството, третиращо работните взаимоотношения. Синдикатите в България винаги са отстоявали важността на социалния диалог като ефективен инструмент за анализ и преодоляване на възникващите сложни проблеми в социалната и трудовата сфера. Много често водените дебати и поставените проблеми не са последвани от мерки, които да водят до решаването им. Това се дължи както на липсата на достатъчно опит на социалните партньори, недоразвитост и непознаване на самата система на колективните преговори, така и на откровеното нежелание да се уважава мнението на противната страна.
Независимо от равнището социалният диалог винаги се инициира от страна на синдикатите. Въпреки съществуващата законова база в българското законодателство и приетите правила за работа на НСТС и за ОСТС, за да има диалог много усилия се полагат както от страна на КНСБ, така и от Федерацията на независимите синдикати в земеделието, от браншовете и териториалните структури на синдикатите.
На практика той се осъществява трудно. С всяко правителство и ръководство на съответното министерство, социалния диалог върви по един и същ начин – отваряне на диалога в началото и при приключване на мандата им, а в останалото време – капсулиране и омаловажаване на диалога. Това важи с особена сила и за отрасъл земеделие в България. Въпреки това ще подчертаем, че диалогът между синдикати и изпълнителна власт в България се води от десетилетия. След промените през 1989 г. и стартиралата аграрна реформа в България се търси и поставя началото на новите взаимоотношения при формирането и осъществяването на икономическата и социална политика в отрасъла. За нас такова начало е сключеното през 1990 г. Споразумение между Федерацията на независимите синдикати от земеделието и Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Това споразумение има за цел решаване на най-неотложните въпроси, които засягат жизнените интереси на работещите в отрасъла и пораждат социално напрежение. В същата година се приемат правила за сключване на колективни трудови договори и споразумения в селското стопанство, въпреки, че все още не са легитимирани чрез законодателни решения. След 10 ноември 1989г. ФНСЗ е залята от десетки искания за прекатегоризиране труда на механизатори, животновъди, лозари, полевъдни работници, аграрни специалисти и др. По предложение на ФНСЗ и съгласувано с МЗХ с ПМС№ 70 от 5 юли 1990 година е прекатегоризиран трудът на над 200 000 души работници от селското стопанство – заети при специфични условия на труд. Към МЗХ е сформирана постоянна отраслова комисия за съгласуване на интересите на работещите, с цел запазване социалния мир в страната. Комисията ежегодно приема таблица за началните месечни работни заплати по групи длъжностни наименования и изискваща се степен на образование в селското стопанство. Споразумението сключено на 27.10.1992 г между МЗХ, ФНСЗ и Федерация „Земя” поставя начало на нов кръг преговори между социалните партньори в отрасъла
До приключване на аграрната реформа в България и възстановяване собствеността на земеделската земя през 1998 г. се сключва Отраслов колективен трудов договор, ОКТ с МЗХ, който ежегодно се актуализира с допълнителни споразумения, уреждащи началните месечни работни заплати по групи длъжностни наименования и степен на образование в селското стопанство. Този ОКТД до1998 г се прилага при дружествата, фирмите, организациите и сдруженията в производствената, обслужващата, научноизследователската, внедрителската, търговската и други дейности към МЗХ и урежда въпросите на трудовите отношения, доходите, трудовата заетост, социалното обслужване, приватизация, осигурителни отношения, условия на труд социална и синдикална дейност. С този кратък исторически преглед от последните десетилетия считаме, че се дава по-голяма яснота за усилията на синдикатите и в частност на ФНСЗ за отстояване на основните принципи на социалния модел в нелекия период на Прехода.
Паралелно с това и инспириран от промените в трудовото законодателство от 1992 г. е конструиран Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество към Министерството на земеделието и храните, който работи с променлив успех с поредните правителства. Благодарение на функционалната структура на този съвет синдикатите имат възможност навреме да разполагат с така необходимата информация относно бюджета на МЗХ и неговото разпределение по структурни звена и политики, численост, средна работна заплата, ДФ Земеделие, директни плащания и др. важни въпроси от политиката по земеделие. Трябва да отбележим факта, че в периода 2005 - 2009г. ОСТС към МЗХ провежда редовно заседанията си отново по инициатива на социалните партньори - ФНСЗ и Асоциацията на земеделските производители, на които поставя на обсъждане важни въпроси, свързани със структурни, финансови и организационни проблеми, оказващи влияние на трудовите отношения, доходите и заетостта както на работещите в поделенията на МЗХ, така и на земеделските производители.
В този период усилията на ФНСЗ все по-вече се насочват към колективното договаряне на ниво бранш и предприятие. Сключват се последователно ОКТД и Споразумения със Земеделска камара и Съюза на земеделските кооперации. Засилва се инициативността за подобряване работата на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество към МЗХ с представителните работодателски организации от земеделието.
Много критични бележки можем да отнесем към работата на ОСТС, но не можем да не отчетем и усилията на председателя на ОСТС зам. Министър на МЗХ Светла Бъчварова за създаване на условия и атмосфера за водене на добър социален диалог в дух на прозрачност по поставените от синдикатите проблеми. Не бива да омаловажаваме първите стъпки по този сравнително нов и труден за всички път.
Сред слабостите в работата на ОСТС са продължаващата порочна практика на отраслово ниво да не се съгласуват нормативните документи, относно трудовите и осигурителни отношения на работниците и служители, провеждане на отделни срещи вместо установени от закона съгласувания и консултации, липсата на разбиране и воля у редица браншови работодателски организации от земеделието, а за съжаление и Министъра на земеделието и храните за необходимостта от ефективен диалог на това равнище, несподеляне значимостта на тристранния диалог на отраслово ниво като най-високото равнище, на което се разглеждат всички социални въпроси в сектор Земеделие.
Федерацията на синдикатите в земеделието стои твърдо на позицията, че преструктуриране в отрасъла трябва да се извършва след задължителни консултации със социалните партньори. Това е единственият начин да се избегнат грешките на аграрната реформа и да се поеме отговорност за работещите, платили най-висока социална цена на прехода. Като отговорен социален партньор ФНСЗ не оспорва преструктурирането, оптимизирането и повишаването капацитета на кадровия ресурс, за да може отрасъл Земеделие да отговори адекватно на променящата се реалност. Но факт е, че у нас на отраслово ниво все още балансиращата роля на държавата в лицето на МЗХ е много необходима.
За един действащ двустранен социален диалог и още повече за свободното договаряне са нужни дееспособни партньори и от страна на работодателите. За съжаление, в отрасъл „Земеделие” до 2005 г. работодателските съюзи не успяха да се структурират, въпреки че отрасъла първи се приватизира, първи смени собствеността и структурите на производство.
Ръководството на ФНСЗ използва всички възможни срещи, обсъждания, провеждани от отделни браншови организации, като предлага асоцииране и съвместна дейност. Продължиха контактите и съвместните срещи и заседания със земеделските работодателски съюзи и асоциации, членуващи в Комитета на селскостопанските организации в ЕС. Сключихме споразумение със Съюза на земеделските кооперации със срок на действие 2 години и подготвен проект на договор за асоциирано членство, Асоциацията на фермерите, съвместно се обсъждат законопроекти, програми, резолюции, изготвят се съвместни предложения до изпълнителната и законодателната власт.
В края на 2005 г. посочените по-горе организации се обединиха в Съвет на аграрните организации, СБАО, регистрираха своята организация и я представиха на национално и отраслово ниво. На 28.03.2006 г. ФНСЗ сключи споразумение за сътрудничество със СБАО за съвместно участие и постоянен диалог при формирането на политиките и осъществяването им в земеделските структури, произтичащи от подготовката и присъединяването към ЕС и след това.
По силата на процедурата преди сключване на споразумение, съвместно се разработват редица позиции и становища, предложения за промяна в законодателни текстове и пр.
В момента се водят преговори за подписване на нов браншов КТД със Съюза на земеделските кооперации,СЗК.
Успех за ФНСЗ е ежегодното договаряне на минимални осигурителни прагове за селско и ловно стопанство и свързаните с тях услуги от 2004 г., които почти всяка година по настояване на синдикатите успяваме да завишим с над 20-25 % за всички квалификационни групи.
Представителството и партньорството в браншовите ни структури на отрасъла е на добро ниво. По голямата част от стопанските ръководства на второстепенните разпоредители на МЗХ приемат предложенията на синдикатите, но рестриктивната бюджетна политика често спъва доброто желание и волята на държавната администрация продължава да доминира.
Една добра традиция в този диалог са ежегодните браншови срещи по предварително заявени проблеми и тематики между синдикатите и стопанските ръководства, които са форма на социален диалог. Пример на добра практика в тази посока са изградените и действащи комисии по социално партньорство в Селскостопанска академия, ССА, Напоителни системи НС, Национална ветеринарно медицинска служба, НВМС, Изпълнителна агенция за борба с градушките, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и други структурни звена на МЗХ, както и държавни предприятия и земеделски кооперации, в резултат на които се подписват и постоянно действат КТД.
В този нелек процес важна роля и заслуга имат всички браншови председатели, които полагат ежедневни усилия за разрешаване на многообразните проблеми - от неизплатени трудови възнаграждения до отстояване на всяка отделна клауза от браншовия КТД, което става все по-трудно в условия на ограничени бюджетни средства.
III.Поуките и някои изводи за синдикатите
Българското земеделие е важен отрасъл от националната икономика и ключов сектор за благосъстоянието на населението в селските райони на страната. Затова е необходимо да се провежда политика, която максимално да отразява специфичните потребности на отрасъла, да гарантира устойчиво развитие, да реализира европейския модел на мултифункционално земеделие - основата на промените в Общата селскостопанска политика.
Конструирането и изпълнението на такава политика задължително трябва да бъде в съответствие със социалната сигурност на работниците в отрасъла. Повишаването на качеството и потенциала на работниците и служителите от земеделието, с цел достигане на равнища на постоянна заетост, доходи и мотивация, не може да стане без наличието на социална закрила и гарантирана социална обезпеченост на работещите. Реализирането на политиката по земеделие изисква предприемането на адекватни управленски стъпки, които да са плод на социален диалог и задълбочено обсъждане със социалните партньори.
Затова синдикатите апелират и полагат непрекъснати усилия за повишаване инициативността на представителите на държавата и на работодателските организации, за провеждане на навременен и ефективен социален диалог при спазване на действащата нормативна уредба.
