Кръглата маса за дискусия и междуотраслов обмен бе част от кампанията на Европейските институции за повишаване на чувствителността и нетърпимостта на обществото за съществуващите неравенства в заплащането на жените и мъжете, която съществува в различните държави-членки на ЕС, както и да насърчи действията за нейното премахване.
Тя провокира вниманието на синдикалните лидери от двете федерации, които обсъдиха европейските и националните документи, регулиращи проблематиката в тази широкообхватна област, споделиха предприетите конкретни мерки и постижения в отстояване на равнопоставеността на половете, като едно от фундаменталните граждански права. Споделиха и трудностите, свързани с неравенството в заплащането и насилието на работното място.
Междуотрасловата среща бе открита от Екатерина Йорданова – председател на СТСБ и приветствана от Валентина Васильонова – заместник - председател на ФНСЗ.
Неравенството между мъжете и жените в България се задълбочава. Това се вижда и от различни изследвания и доклади, в които България за една година (2009-2010) бележи спад с 12 позиции в листа по този показател от 134 страни (по доклад на Световния икономически форум за 2010 г) .
Постигането на равнопоставеност между мъжете и жените е въпрос на активна политика от страна на държавата, която би довела и до промяна на обществените нагласи. Декларира ли държавата ангажимента си към темата за равнопоставеността на жените и мъжете на най-високо ниво? Толерира ли обществото ни такъв тип дискриминация? Липсата на законодателство в областта на равнопоставеността e отбелязана като препоръка към България в първия Универсален периодичен преглед (UPR) в Съвета по правата на човека към ООН на 10-та сесия, през ноември 2010 г.
Ангажимент на цялото общество е да се предприемат конкретни мерки, а не просто да отчитаме пред международната общност, че у нас жените имат право на труд, имат избирателни права и са защитени от домашно насилие. Джендър мейнстрийминг - което означава интегриране на темата на равнопоставеността във всички политически мерки - е необходимата перспектива както в икономическата, така и в социалната политика. Връзката между равенството на половете и икономическия, социален и политически прогрес е пряка и недвусмислена.
Съществуват конкретни индикатори, които отчитат равнопоставеността в световен мащаб. Такива са социалната изолация на жените и бедността, участието на жените в процесите на управлението и в политиката, сексизма и насилието.
През март 2011г. в доклада си Европейския парламент/ЕП/ сочи, че жените в Европа са по-бедни от мъжете и тази тенденция се задълбочава, а България е посочена като една от седемте държави с най-големи различия между жените и мъжете при заплащане на еднакъв труд. Вследствие на съществуващата разлика от 13.6% в заплащането на двата пола е налице и разлика в размера на пенсиите на мъжете и жените. Съвсем естествено, жените не само в трудоспособна възраст, но и след излизането им в пенсия са поставени в по-неизгодна позиция от мъжете. Възрастните жени стават най-уязвимата група, изложена на риск от бедност. Поради отглеждане на децата или на възрастните роднини, жените често са принудени да вземат неплатен отпуск. В резултат, издигането им в кариерата е почти невъзможно, особено като се добавят и обществените предразсъдъци по отношение на мястото на жената. А те очевидно съществуват, след като въпреки, че в България с университетска диплома са 61,4 % от жените и 38,7 на сто от мъжете, то едва 11% на сто от началническите постове в бизнеса се заемат от жени, а 89% - от мъже.
В период на криза неравнопоставеността и феминизирането на бедността се засилват. В посочения доклад ЕП предупреждава, че повечето европейски правителства насърчават антикризисните мерки, насочени към „мъжките" браншове, като производство на автомобили и строителство, докато търговията и услугите, където са заети повече жени, остават в периферията на вниманието. Кризата доведе допълнително до намаляването на финансирането на публичните услуги, което по принцип засяга по-силно жените, отколкото мъжете, тъй като в тази сфера са заетите повече жени. Съкращенията в области, които са силно феминизирани, като образование, администрация, здравеопазване, допринесоха за още по-сериозно обедняване на жените.
Когато вземаме решения – национални и регионални, които засягат живота ни – като например дали да се закрие болница, училище, детска градина е добре да анализираме как това ще се отрази върху жените и мъжете в съответното населено място, район и пр.
Във връзка с Програмата на ЕКП за ранопоставеност на мъжете и жените по-специално внимание бе отделено на стратегиите и мерките , свързани с повишаването на информираността по проблема и по-добрата синдикална защита. В последните години Европейската конфедерация на профсъюзите многократно призова Европейската комисия да заеме по-амбициозен и по-добре интегриран подход към равенството между половете. Приоритетите в областта на равенството между половете и целите, които си поставя Програмата на ЕКП са следните:
1. Прилагане на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете във всички ЕКП политики
2. Постигането на равенство в заплащането между жените и мъжете
3. Премахване на разликата в представителството в органите за вземане на решения
4. Насърчаване на баланса работа- семейство- личен живот
5. Създаване на връзка между предотвратяване на домашното насилие и правата на работното място.
Синдикалните активисти на ФНСЗ и СТСБ, начело с техните лидери, подчертаха значението на споделените отговорности за успешното реализиране на заложените в Програмата цели.
В края на срещата се обсъдиха съвместни стратегии в рамките на европейската кампания, подета от ЕКП и от двете европейски секторни федерации, които да изпълняват солидарно в бъдеще за преодоляване на неравенствата.
Начертаните стратегии в краткосрочен и дългосрочен план предвиждат съвместни действия на всички нива по отношение на въпросите, свързани с по-доброто законово регулиране в двата отрасъла, сигурността, равния достъп до професия за мъжете и жените, баланса работа-личен живот и екологичните работни места.
Представителите на двата синдиката подчертаха значението на колективното трудово договаряне като основен инструмент за синдикална защита и набелязаха близките възможности за нови междуоотраслови дейности за обмен и сътрудничество.
