Съгласуването и в рамките на организациите-членки на ЕФФАТ е в ход.
ЕФФАТ е гласът на работниците от европейското земеделие, хранително-вкусова промишленост и туризъм.
ЕФФАТ е разочарована от предложението на Европейската комисия във връзка с Общата селскостопанска политика след 2013 г., което бе представено на 12 октомври 2011 г. Европейското земеделие бе ударено от кризи, липса на сигурност за работните места, големи рискове за селскостопански работници и високи стойности на нелегална заетост.
Секторът страда от недостиг на квалифицирани работници, породи недостатъчната квалификация и неадекватните условия на труд, свързани с професионално здраве и безопасността на работните места.
От Европейската комисия ние очакваме да предостави решения на тези проблеми, така че този сектор да може да се развива и модернизира. Такива решения липсват напълно в предложението на Комисията.
Европа разполага с над седем милиона селскостопански работници, които са част от селското население и искаме Европейската комисия да ги третира като такива.
Заетост
Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да се направи по-съвместима с останалите политики на Стратегията Европа 2020, и по-специално с Европейската стратегия по заетост. Въпреки това, тъй като предложенията на Комисията по отношение на ОСП не са съотнесени към тази политика, са направени неправилни изводи.
Затова ние настояваме за преразглеждане на въздействието на предложените мерки и инструменти в общата селскостопанска политика след 2013 г. върху заетостта. Ние бихме искали в този процес да бъдат включени и социални партньори от сектора.
ЕФФАТ подкрепя Комисията в предложението субсидиите в рамките на ОСП да се основават по-малко на размера/големината на обработваемите площи и повече на броя работници, които се занимават с обработването им.
ЕФФАТ не призовава за ограничаване на субсидиите по ОСП, но води кампания за добри и сигурни селскостопански практики, които биха могли да се изпълняват както от големи, така и от малки ферми.
Независимо от това, ние не може да приемем, че само няколко големи ферми, в които заетостта е незначителна, получават значителна - всъщност прекомерни субсидии. Фактът, че това не води до ниски цени на зърнените култури, нито до опазването на природното разнообразие се открои ярко от текущите цени и от насоките на Комисията за добро използване на природните ресурси (позеленяване), което цели да насърчи тези ферми да променят начина си на работа.
