Кръглата маса се проведе на 6 декември 2011 г. в хотел «Дедеман Принцес» София, зала «Европа» и бе организира с подкрепата на Фондация «Фридрих Еберт» и е в рамките на съвместна програма «Организационна и структурна политика на синдикатите в земеделието»,
реализирана в последните пет години. Форумът бе посветен на 90 – годишнината на синдикалното движение в сектора. Целта на организаторите бе да събере на една маса представителите на различни поколения синдикални активисти, отдали усилия на обществена работа и социални партньори, работещи в сектора през последните 20 години, които заедно да дискутират промените в сектора и социалните последици за работещите в него, да отдадем почит към приноса на активните участници в процесите, развивали се в сектор Земеделие и да консолидираме усилия за укрепване на партньорството и социалния диалог в сектора в отговор на засилващия се нолиберализъм и рестриктивна финансова политика, които поставят под съмнение заетостта и сигурността на работните места в него и водят до ерозия на социалния модел.
В кръглата маса участваха 89 синдикални активисти от браншовете и структурите на ФНСЗ, а в подиумната дискусия участваха г-жа Светла Василева, председател на ФНСЗ, г-жа Татяна Михайлова, изследовател в Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ, г-жа доц. Нона Маламова, изследовател в Института по аграрна икономика, г-жа Людмила Тодорова, председател на Съюза на аграрните организации в България, г-н Любчо Харалампиев, бивш председател на ФНСЗ и депутат в 39-то Народно събрание, проф. Атанас Ганев, Председател на Съюза на земеделските кооперации в България, проф. Георги Танев, бивш министър на земеделието, проф. Кръстьо Петков, бивш председател на КНСБ. В дискусията се включи и президентът на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни, туризъм и тютюни, г-н Бруно Ванони, който беше специален гост на Федерацията за предстоящия XVIII Редовен конгрес.
Във встъпителното си експозе г—жа Светла Василева подчерта, че България от векове е известна земеделска страна. За един дълъг период от време земеделието е традиционният поминък за голяма част от населението, а и днес за не малко хора и стои в основата на икономиката на България. Сегашното разделение и специализацията на производствата в световен мащаб, както и в рамките на Европейския съюз, не предопределят по-различно бъдеще на България. За години напред съществуванието й ще е пряко зависимо от състоянието на този особено важен стопански отрасъл. За това активното участие на всички – аграрници и синдикалисти – в политиката по земеделие има важно значение за отстояване на българското земеделие и издигане престижа на труда в този отрасъл чрез достойни и качествени работни места и достойни доходи, за всички, които се занимават с него.
Към участниците в Кръглата маса се обърна задочно и г-жа Мария Неделчева, евродепутат от Европейската народна партия в и единствен, но активен и с позиция български участник в Комисията по земеделие в Европейския Парламент, която в своето писмо до Федерацията подчерта, че в качеството си на евродепутат ще продължава да се бори за справедливост в разпределение на средствата в рамките на ОСП и че за всички нас „…Няма съмнение, че българското селско стопанство трябва да навакса и в сферата на знанието, иновациите и високите технологии, защото това са съвременните двигатели на растеж и тези, които ще отворят нови възможности за младите земеделци. Най-важното обаче е да успеем да постигнем такава селскостопанска политика, която да носи достойни доходи на земеделските производители, защитава интересите на потребителите, спомага за развитието на селските райони и предпазва околната среда.»
Г-жа Т. Михайлова говори за историята на българското синдикално движение, преживяло превратностите на историческото развитие на страната ни, отразило в себе си различните насоки на световното синдикално движение, но в същото време и поле на идеологически спорове и натиск от страна на политически партии, а в отделни периоди и поставено в служба на един или друг политически режим. Въпреки това българското синдикално движение съхранява и пренася социални и трудови ценности в рамките на два века и наш дълг е да продължим традицията. Тази историческа ретроспекция прозвуча изключително силно на фона на провеждащата се в момента стачка на българските железничари, които като и през 1905 г. са изправени пред трудни преговори за Колективен трудов договр и лок-аут от страна на рабодателите.
По същото това време, «...през 1905 г. в нашите земеделски стопанства бяха употребявани много нови селскостопански машини, обслужвани от наемни работници. Численият състав на наемните работници в селското стопанство бе 130 359 заети души. Работниците от селското стопанство не бяха защитени от никакви закони в страната. С пукването на пролетта стотици безимотни селяни нарамваха торбите и тръгваха да кръстосват пеш надлъж и нашир страната, за да търсят работа. Земевладелците не сключваха с тях договори, а устно се спазаряваха за определено време с предварително договорена надница или обща сума за заплащане на техния труд. Работодателите не осигуряваха абсолютно никакви битови условия – третираха ги едва ли не като роби. Работниците спяха обикновено при добитъка в оборите, а лятно време на открито. Работеха 12-17 часа. Храната им бе по-лоша и от тая, която собствениците даваха на домашните си животни – обикновено сухо парче царевичен хляб, лук и бобена чорба. Заплащането не ставаше винаги както е било уговорено. При настъпването на зимата хиляди ратаи, жътвари, копачи, градинари отново се прибираха с парцаливите си дрехи, а понякога и без пари, по родните села, за да дочакат в глад и студ пукването на пролетта. Все пак и селскостопанските работници не искаха да скланят глава пред жестоката експлоатация и безправието.” (Библиография: 50 години профсъюз на работниците в селското стопанство, Д. Кръстев, 1970; Земеделието в преход, А. Макавеев, 2005 г., Отчетни документи и материали на ФНСЗ)
Началото на организираното синдикално движение в земеделието е поставено на 25.IХ.1920 г. на проведения Учредителен Конгрес на Съюза на земеделските, горските, лозарските и градинарските работници и работнички, в който се включват 1007 души. Именно на този Съюз сме правоприемници и наследници и Федерацията на синдикатите от земеделието.
В началото нашите искания бяха дефинирани така:
За наемните работници:
1. Приемане и уволняване на работниците и уговаряне на условията да става чрез съюзните секции.
2. Заплати, съобразно поскъпването на живота.
3. Намаляване на работния ден до 8 часа.
4. Гарантиране на празничната и неделната почивка, а когато естеството на работата налага да се работи и в празник, да се плаща двойна надница.
5. Премахване заплатата на парче и извънредната работа, а в краен случай, когато извънредната работа е неизбежна, тя да се плаща двойно.
6. Плащане заплатите на болните и безработните работници и на бременните работнички за 8 седмици преди и след раждането.
7. Медицинската помощ на болните работници да бъде за сметка на господарите.
8. Доброкачествена и достатъчна храна и хигиенични жилища.
9. Господарите да предупреждават 15 дни по-рано работниците при уволнение.
10. Въвеждане всички необходими технически подобрения при работа със земеделските машини и избягване на злополуките.
11. Плащане данъка занятие и трудовата повинност от господарите.
12. Осигуряване работниците за случаи на болест, злополука и безработица при фонда за работнически застраховки, като вноските се плащат от господарите.
13. Добри обноски към работниците от страна на господарите, надзирателите и др.
14. Никакво преследване на работниците, заради политически убеждения и организационна принадлежност.
15. Работнически контрол над производството.
16. Национализиране на едрите земеделски стопанства.
За изполичарите:
1. Уговаряне условията на изполицата да става чрез съюзните секции.
2. Възможно най-голямо намаление на изполицата.
3. В случай на неурожай земеделецът да не получава никаква част от произведените храни и да се грижи за прехраната на изполичарското семейство и добитъка му.
4. Поземленият данък, тоя върху общия доход, данъкът занятие и други да се плащат от земевладелеца.
5. Торенето на земята да става за сметка на земевладелеца.
6. Безплатно ползване от машините на земевладелеца /плугове, жътварки, косачки, вършачки, сеячки и др./.
7. Отнемане земите от едрите земевладелци и колективното им обработване от изполичарите.
Тези синдикални искания звучат умилително смешно в стилистиката си, но те са наши актуални искания и условия и днес в съвременния социален диалог и водене на преговори, а голяма част са клаузи в сключваните колективни трудови договори в браншовете и в предприятията ни. Нещо повече, исканията за исполичарите са актуални в голямата си част за сезонните работници в земеделието и тези, които упражняват атипични форми на труд – все теми от дневния ред на европейските синдикати (Реф. Харта против несигурната работа на ЕФФАТ)
В своето изложение проф. Атанас Ганев, основател на Съюза на земеделските кооперации в България през 1990г. и радетел за развиване на кооперативното движение в съвременна България припомни за погрома над българското земеделие, извършен от подсъдната политика на тогавашния президент на Р България д-р Желю Желев и приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи от 1992 г., с което се извърши ликвидиране на земеделските структури в България.
България е единствената страна в Европа заедно с Дания, където има развито кооперативно движение повече от 160 години. До 1999 г. сме имали 3263 земеделски кооперации, а днес те наброяват само 900. Това е удар върху българските традиции в земеделието и причина за всички пагубни последици върху селските общности, българските селяни. „…Българският селянин – собственик на земя днес няма перспектива!”, заключи проф. Ганев.
Проф. Г. Танев, бивш министър на земеделието при правителството на проф. Беров с голяма болка призна, че „..всички участвахме в разгрома на българското земеделие…Днес българското земеделие е в насипно състояние и е необходима научна стратегия за неговото управление. Нещо повече, необходим е Кодекс от земеделски закони, които да са писани в България, а не преписани отвън и синдикатите трябва да настояват за това.”
Връщайки се към горчивите времена на ликвидацията и в отговор на двамата говорители Светла Василева припомни мълчаливия протест на над 4 000 селскостопански трудещи се пред Народното събрание на 19.02.1992 г. и връчената Петиция на участниците в мирния протест срещу някои от предложените изменения на ЗСПЗЗ и провеждането на аграрната реформа
на народните представители, в която Федерацията предупреждава, че ако се приеме този закон, ЗСПЗЗ „Над 700 000 български граждани се лишават от имуществен дял за трудово участие и над 350 000 работещи в земеделието са на прага на безработицата, ако със закон се приеме ликвидирането на ТКЗС.” и умолява народните представители да проявят разум и отговорност. За съжаление тези мрачни прогнози се сбъднаха и около 1 милион български трудещи се бяха обезправени – съзнателно лишени от техни фундаментални трудови и социални права, връзката между земята, хората и животните – така жизнено необходима за балансирано земеделие – беше разкъсана насилствено, което е национално предателство към бъдещите поколения.
„Земеделието е сълзицата на мама”, започна своето обръщение към участниците г-н Любчо Харалампиев, бивш дългогодишен председател на ФНСЗ, превел Федерацията през бурните години на българския изстрадан преход. Въпреки че отдавна не е в активната политика и синдикално движение г-н Харалампиев има ясен поглед за възможностите на устойчивото българско земеделие в бъдещето. „Българското земеделие е в развиването на дребен, малък и среден бизнес, а произведената селскостопанска продукция да се преработва и тогава да се реализира на пазарите вътре в и извън страната, за да носи висока добавена стойност. И, разбира се, да се търсят пазари навсякъде.” Бъдещето на българското земеделие да се прозре в дефицита на ресурсите – храна и вода и екологията, като важен елемент от съзнанието на съвременното общество. Той препоръча на участниците в утрешния Конгрес да излязат с позиция по стратегията за земеделие у нас. Споделяйки своя организационен опит на лидер на най-голямата федерация в структурата на КНСБ подчерта, че още от Учредителния конгрес на КНСБ през 1990 г. Федерацията на земеделието винаги е поддържала единството и синдикалната солидарност в системата на КНСБ и припомни, че именно делегатите на ФНСЗ тогава са предложили членския внос към Конфедерацията да бъде в размер от 15%, а не 5%, както е било предложено. „Днес солидарността между сродните синдикални организации има още по-важна роля в обединена Европа!”, завърши г-н Харалампиев.
Проф. Кръстю Петков, основател и дългогодишен председател на КНСБ, днес активен общественик, говори за разгръщащия се антисиндикален климат в България и за вредата от това върху демокрацията и достойнството на българските граждани. Той подчерта, че България е една от малкото най-синдикални и кооперативно развити страни в света и се обърна към Федерацията с благодарност и поздравления, че в условията на пълен разгром, поръчан отвън и реализиран вътре в страната Федерацията съумя да оцелее и освен като учредител на независимите синдикати в България да остане и като важен и активен член на КНСБ до днес. На фона на все по-натоварената със самодържие и социални сблъсъци политическа обстановка у нас, проф. Петков заяви, че модерното земеделие в България не се подлага ни най-малко на съмнение, но за синдикатите е необходимо да прекрачат от държавно-бюджетния синдикализъм и да се отворят към работещите в неформалната икономика, към самозаетите, да търсят нови форми на сътрудничество (кооперации на взаимноосигуряваща се основа, кредитни кооперации и пр.) и да развиват връзките си със съсловните организации и да работят заедно за повишаване на минималния осигурителен доход на работещите.
Г-жа Л. Тодорова поздрави участниците във форума, като изрази своето уважение към висококвалифицираните специалисти работещи в системата на Федерацията. Тя припомни, че двете партньорски организации в сектора – СБАО и ФНСЗ – са в диалог и сътрудничество и винаги са излизали с общи позиции за едно по-балансирано земеделие в България, които са представяни и у нас, и в Европа. Тя алармира, че в условията на финансова и икономическа криза и социалните системи са в криза. В светлината на целите на Европа 2020 за средносрочен ръст в заетостта до 17,6 млн. нови работни места днес 35% от гражданите на Европа са заплашени от безработица. Факт е огромната младежка безработица и ясно изразената структурна безработица, която засяга силно сектора земеделие. В същото време 4 млн. работни места в европейския пазар на труда остават незаети. Този парадокс ясно показва невъзможността да се справим в настоящата ситуация и необходимостта от нови предложения за законодателни промени. Що се отнася до конкурентността на българското селско стопанство, то то си остава мираж в контекста на разпределението на субсидиите на хектар в рамките на Общата селскостопанска политика. Затова българските социални партньори ще продължават да настояват за справедливо разпределени на средствата за земеделие.
Г-н Бруно Ванони, Президентът на ЕФФАТ, се включи в дискусията, като изрази своето виждане, че макар България да е една малка страна в пограничието на Европейския съюз, тя може да промени тази реалност и представа за себе си. „Тревожното настъпление срещу синдикатите е факт във всички европейски страни и на север, и на юг. Чувството за колективизъм в обществото е все по-дефицитно, а усещането за справедливост е силно накърнено. Все по-ясно виждаме Европа на две и дори на три скорости, една Европа, губеща своя социален модел. Днес повече от всякога се сблъскваме с български селскостопански работници, жертви на трафик на хора и мафиотски практики, ползващи се от свободното движение на работната сила, но уязвими и незащитени в правата си на достойни работни места, условия на труд и достойно заплащане. И това не се случва само на българи, а на всички, които търсят работа и препитание в земеделието в Европа. Затова ЕФФАТ разработи своята Харта против несигурната работа, като своя програма за борба със социалния дъмпинг, социалното неравенство и експлоатацията на труд. Относно справедливостта на ОСП, ЕФФАТ (заедно със своите организации-членки, включително и българската ФНСЗ) винаги е настоявала и отстоявала позиция, че субсидиите трябва да отчитат и заетостта и работните места във фермите и предприятията от сектора. Позиция на ЕФФАТ относно ОСП след 2013 г..Въпреки това има няколко правителства, или по-точно едно - „Меркози”, което се противопоставя на това. Ако българското правителство разбираше, щеше да развива социалната страна на селското стопанство, защото там потенциалът е огромен. Повярвайте, че да се живее в България с доходи от 150 евро е толкова трудно, колкото да се живее във Франция с доходи от 1500 евро на месец. Работещите в селското стопанство са ниско платени на всякъде в Европа, затова е нужна обща дискусия и обща координация в работата ни, а социалния диалог, който е пълен с много красиви декларации да се изпълни с подписани/сключени истински договори за доходи и социални стандарти/клаузи, за да дадем добър урок на политиците!” В заключение г-н Ванони потвърди пълната подкрепа и солидарност на европейската федерация с действията на своята българска организация-членка и призова да солидаризираме действията си в полза и услуга на работещите.
Форумът завърши с връчване на почетни грамоти за личен принос и издигане авторитета на българското земеделие на Проф. Атанас Ганев, Любчо Харалампиев, Петя Габровска, Маргарита Янчева, Гинка Иванова, Вангел Вангелов, Делко Атанасов и Кирилка Иванова – наши дългогодишни и достойни синдикални лидери и борци за права.
