, реализиран по програма ЕРАЗЪМ +,  в който ФНСЗ и Колежа за работническо обучение на КНСБ работиха активно.  

Проектът е финансиран по програма ЕРАЗМУС+ .

В партньорството участват:

PECO Institut e.V. Германия Федерацията на независимите синдикати от земеделието в България, Колеж за работническо обучение към КНСБ, България, немския земеделски синдикат  IG BAU, работодателската земеделска камара от Долна Саксония, Германия, Център за професионално обучение по земеделие и животновъдство Укермарк от Потсдам, Германия, испанския земеделски синдикат FEAGRA към CC.OO. и испанската фондация за опазване на биоразнообразието Fundación Monte Mediterraneo.

Проектът се изпълнява в рамките на 24 месеца през 2015 и 2016 година.

Социалните аспекти на обучителния пакет АГРИСКИЛС – българският принос в разработването на модула, предоставен от Федерацията на независимите синдикати от земеделието и Колежа за работническо обучение към КНСБ, партньори по проекта.

Валентина Васильонова и Светла Тонева споделят, защо е важно в социалния аспект на разбирането  „Устойчивост”  да се разглеждат  и трудовите отношения.

Валентина Васильонова, ФНСЗ:

Земеделието е традиционен отрасъл, който обаче не остава настрана от динамичните социални, икономически и технологични промени. Непрекъснатата и все по-комплексна механизация и дигитализация в сектора от една страна, разнообразяването на услугите, високите екологични изисквания изискват нови умения у работещите в сектора, в това число и социални компетенции. В същото време, все повече се наблюдава сериозен недостиг на квалифицирана работна ръка, липса на специалисти, не само у нас, но и в много региони в Европа, и въпреки това равнищата на безработица, особено сред младите хора остават високи. Недостигът на социални умения и компетенции у работещите, у младите хора е сериозна пречка за успешна реализация на пазара на труда. Нещо повече, необходим е синергичен и цялостен подход в процеса на учене, където професионалните знания се допълват със социални умения. Така очертаната картина обяснява накъсо защо се търсят иновативни подходи и методики за обучение, които да са приложими към променящата се среда през следващите години.

Проектът AGRISKILLS e посветен на професионалното обучение в земеделието, по-специално в животновъдството, пречупено през идеята за устойчивост. (Устойчивостта, като концепция и процес, ще разгледаме по-надолу.) В резултат на двугодишната работа по проекта бе разработен пакет за модулно професионално обучение на работещи в животновъдството, който може да се ползва в професионални гимназии, други обучителни институции, екологични или младежки дейности, или други социални организирани събития. Разработената инренет-базирана платформа на 4 езика, в това число и на български го прави интересен допълнителен информационен портал за широк кръг от хора в специализирани обучения или просто интересуващи се от земеделие, земя и животни. За нас, българските парньори в този проект, повлияни от синдикалната ни принадлежност, беше важно при разработване на обучителния пакет и в придобиването на социални умения, да се даде отчетливо значение на работещия човек и трудовите отношения в целия комплекс от взаимовръзки. Със задоволство и не без гордост отчитаме, че нашият принос бе оценен високо от консорциума и от ползвателите на продукта (по време на пилотното тестване).

И сега, малко повече за „устойчивото развитие”.

Основната идея на разбирането за устойчиво развитие е, че всяко поколение е отговорно за решаване на своите проблеми и не трябва натоварва следващите поколения с тях.

Класическата дефиниция за понятието Устойчиво развитие, дадено от норвежката бивша президентка Гру Брундланд през 1987г. в официален доклад „Нашето общо бъдеще”, представен и разгледан от Общото събрание на ООН и възприета от него гласи: "Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да отнема възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди."

След това, през 1992г. в Рио де Жанейро, Асамблеята на ООН за околна среда и развитие приема програма за устойчиво световно развитие Agenda 21. В тази програма се дефинират четири основни групи задачи:

• Социално-икономическо развитие
• Управление на ресурсите – включващо: осигуряване чистота на атмосферния въздух, рационално планиране и използване на земеделските земи, борба с обезлесяването, опазване на екологичните системи, съхраняване на планинските региони, поддържане на биоразнообразието, съхраняване на източниците на питейна вода, управление на отпадъците и пр.
• Подобряване на участието на бизнесорганизациите и неправителствените организации в обществения живот
• Средства за реализация, свързани с промяна на обществено съзнание, култура и пр.

Търсенията за обогатяване на класическото определение за устойчиво развитие продължават и днес, а процесът за изпълнение на Програма 21 е свързан с тежки дискусии между трите основни ключови играча – правителства, синдикати/неправителствени организации, работодатели. Като се прибави глобалния контекст и се отчетат и ргеионалните и национални различия, можем да си представим колко труден и бавен е процесът на постигане на консенсус, приемлив за всички страни.

Дефиницията за устойчиво развитие е приета и в българското законодателство. Тя е включена в заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда и с нея е дадено определение на понятието „устойчиво развитие”, като в допълнение е отбелязано, че устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото: постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт и опазване и подобряване на околната среда сега и в бъдеще.

Можем да обобщим, че триединната концепция за устойчивост, в трите си оси - екология – икономика - социалните въпроси е основен принцип на устойчивото развитие.

Доколко балансирано обаче се развиват тези три оси и не остава ли социалния аспект на заден план?

Още повече, че няма обществено съгласие за пропорциите, които са в обсега на често противоречащи си интереси на различни по сила и влияние ключови играчи.

За нас, като синдикати и социално отговорен ключов играч, социалният аспект е много важен в това триединство, в тази взаимосвързана система.

Затова се вглеждаме внимателно във връзката устойчивост - човешки капитал/фактор.

Социалният елемент е свързващия и движещия елемент в тази система.

Доколкото разбирането за устойчивост е въпрос на формиране на модел, култура на поведение и постепенно израстване, то процесът на учене и обучение е не само възможен, но ефективен канал за промяна.

Развиването на социална чувствителност и социалните компетенции и умения през образованието и ученето през целия живот са част от този канал.

В процеса на професионално обучение социалните партньори играят важна роля, и макар че всеки от тях има своите интереси, често пъти и противоположни, все пак те участват в решаването на общи въпроси, свързани с:

• общата образователна рамка,
• адекватност на учебните програми към променящите се реалности,
• нови професии, придобиване на нови компетенции за тях и пр.

Това важи с особена сила за сектора Земеделие и в контекста на европейската дискусия за професионалните умения и тяхното признаване, с цел по-добри и достойни работни места за заетите в него. Положителното тук е, че между европейските секторни социални партньори има споразумение за развиване на професионалното обучение и квалификации на работещите от сектора още от 2002 година. Разработен е специфичен паспорт на уменията и компетенциите за сектора, наречен Агрипас, който да позволява трудова мобилност с признати квалификации и умения, съответно да не се допуска по-ниско възнаграждение на мобилните работещи, респ. социален дъмпинг. За нас, като синдикалисти, е важно работниците да притежават и да развиват знания и умения, които да им позволяват осъзнато разбиране на взаимовръзките в концепцията за устойчиво земеделие, която включва и мястото и ролята, правата и задълженията на работещите. Тук са важни знанията и разбирането за пазар на труда, на трудовите отношения, активно поведение на пазара на труда – като част от социалните кометенции. При разработването на обучителния пакет на Агрискилс, ние, синдикатите, видяхме необходимост и възможност за включване и на Допълнителен модул, посветен на трудовите отношения и ориентиране в разбирането, заявяване и отстояване на фундаментални права на работещите.

Защо включихме модула „Трудови отношения” в българския вариант на образователния пакет?

Светла Тонева, КРО: В българската образователна система, включително и в Професионалното образование, все още не е въведена дисциплината „Гражданско образование”, за която от години настояват синдикатите и неправителствения сектор. Учащите, изучавайки дадена професия, не придобиват знания, умения и трудови навици по отношение на бъдещата си работа. В системата на професионалното обучение на възрастни (над 16 год.), вкл. обучението по селскостопански професии в някои учебни програми има включени модули относно правата и задълженията на работещите, с общ и базисен характер, но като цяло индустриалните отношения не са засегнати. Ето защо за нас беше важно да разработим и включим модула „Трудови отношения” в пакета като част от социалния аспект на устойчивото развитие в земеделието.

Разработените от нас методически материали и материали за обучаемите дават базови знания на обучаемите за:

• Трудови отношения като част от обществените отношения
• Трудов договор и неговите реквизити
• Пазар на труда и активно поведение в него
• Колективната защита на права през колективното договаряне и синдикати, представители на работниците и служителите

В процеса на тестването на методиката с единадесетокласници от Професионалната гимназия по ветеринарно дело и селско стопанство „Св. Георги Победоносец”в гр. Костинброд със задоволство потвърдихме, че прилагането на интерактивните методи и нестандартен подход към знанието и темата предизвикват личното участие на обучаемите и тяхното активно поведение в учебния процес. Нещо повече, учебния процес и методиката изграждат взаимовръзки при осмисляне на понятието „устойчивост” от три различни и взаимно свързани ъгъла – екологичен, икономически и социален, а специалните им познания в областта на отглеждането на животни им дадоха възможност да вникнат по-дълбоко между зависимостите на природните ресурси, пазарите и цените, трудовите отношения, както и да предизвикат тяхната лична отговорност към разглежданите въпроси.

Модулът „Трудови отношения” беше посрещнат с интерес при тестването на пакета, като обучаемите чрез ролеви игри придобиха знания и практически умения за трудово-правните отношения между работник и работодател, права и задължения на двете страни, кандидатстване за работа и интервю, подготовка на документи за работа и др.

Този модул се вписва хармонично в обучителния пакет, като надгражда взаимовръзките между отделните теми и ги пречупва през персоналното поведение на участниците. Освен това ги предизвиква да търсят нова лична реализация.

Колко е приложим този обучителен пакет в нашата реалност?

Валентина Васильонова: Резултатите от тестването и интересът на участниците към темата и начина на представяне ни дават импулс да продължим тази инициатива и в друга среда, предизвиквайки интереса на младите към земеделие, предприемачество и природосъобразен живот.

През юли предстои представяне на модула и останалите резултати от проекта АГРИСКИЛС пред заинтересовани обучителни институции у нас. Вярваме, че в програмите за професионално обучение в сектор земеделие в България има място и за такива интересни иновации.

Светла Тонева: Включването на тези компетентности в учебния план са особено полезни при обучението на младежи, които нито работят, нито учат (NEETs), безработни хора с ниско образование и без квалификация, уязвими групи на пазара на труда, за които е предназначен българския вариант на образователния пакет.